Еврозоната е готова да посреща нови държави членки, гласи анализ на главния икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Сергей Гуриев.
Членството в европейския валутен съюз е решение на самите държави, подчертава Гуриев.
Преценката на експерта за България е: „България поддържа макроикономическа стабилност без да е член на еврозоната, но общият надзор над определени системи е важен, особено когато има толкова сериозна трудова миграция. Държавата е в позиция да се присъедини към валутния съюз, но има и рискове. Рисковете са свързани основно с макроикономическите шокове“. Като проблем той конкретизира асиметричното развитие на икономиката.
България практически е приела еврото заради обвързания обменен курс на лева. Има обществен и политически консенсус за влизането в еврозоната и усилията на страната в тази посока трябва да продължат, е препоръката на експерта на ЕБВР.
Въздържането на отделни страни да подкрепят България за интегриране в Шенген и еврозоната е заради болезнен опит с присъединяването към валутния блок на други страни. Пример, посочва Гуриев, е Гърция, макар и Гърция да върви в правилната посока и да преодолява постепенно проблемите.
„Мерките за лишения и ограничаването на бюджетните разходи в Гърция дадоха своя резултат и положението се стабилизира. Реално започнаха и редица от необходимите реформи, които имат съответната политическа и социална цена, но тя не може да не бъде платена“, дава пример икономистът.
В случая с България нещата са различни, защото макроикономическата стабилност в страната е налице и няма основания за опасение, че България може да повтори случая „Гърция“.
За България основен проблем е трудовата миграция във валутния съюз. Именно трудовата миграция може да се окаже проблемът на България, е предупреждението на експерта от ЕБВР.
Трудовата миграция е проблем, пред който се изправя цяла Европа, макар и по различен начин, като за страните като България той стои основно заради „изтичането“ на висококвалифицирана работна ръка.
Друга опасност е, че икономиките от Централна и Източна Европа започват да се забавят – не само в сравнение със страните с аналогично развитие, но и спрямо държавите с по-високи доходи. Анализите на световните наблюдатели, вкл. от ОИРС, акцентират неизменно на задачата реформите в Централна и Източна Европа да не спират и да не отлагат, както и на необходимостта да увеличи продуктивността на производствата. Това са важни условия условия страните от тази част на света да се сближат реално със Запада, цитира Гуриев и изводите в аналитичните доклади на ОИРС.
