„Това е краят на злите времена“, заяви Доналд Туск, бивш министър-председател на Полша и лидер на основната опозиционна партия в страната. Резултатите от проведените в неделя избори в Полша, показват ясно мнозинство за лявоцентристката коалиция. Поляците определиха вота като най-важния след падането на комунизма през 1989 г.
Технически партията на Туск Гражданска коалиция (KO) не спечели. Но това няма значение, тъй като управляващата националистическа партия „Право и справедливост“ (ПиС) и нейният потенциален десен партньор изглежда няма да имат достатъчно гласове, за да могат да ръководят правителството или да прокарват закони.
„Аз съм политик от много години. Аз съм спортист. Никога в живота си не съм бил толкова щастлив, че съм заел привидно второ място. Полша спечели. Демокрацията победи. Отстранихме ги от власт. Това е краят на злите времена, това е краят на управлението на ПиС. Успяхме“, каза Туск пред ликуващи поддръжници „Този ден ще бъде запомнен в историята като светъл ден, като възраждането на Полша“.
От дълго време Полша е проблемното дете на ЕС
66-годишният Туск и лидерът на ПиС Ярослав Качински някога бяха на една и съща страна. През 1989 г. и двамата бяха част от протестното движение Солидарност, което доведе до провеждането на избори и падането на комунизма.
Лех Валенса, лидер на движението „Солидарност“ и първият избран президент на Полша, наскоро ги описа като „моите деца“, но с много различни възгледи. „Те искаха да бъдат политици, но имаха напълно различно разбиране за това какво означава да си политик“, каза Валенса пред „Файненшъл Таймс“. „Бих казал, че Туск е убеден, че демокрацията е добра система, но за Качински демокрацията е пречка за изпълнение на волята му.“
Двамата съосноваха конкурентни политически партии през 2001 г. Качински създаде „Право и Справедливост“, заедно със своя брат Лех, а Туск формира дясноцентристката Гражданска платформа. Враждебността между двамата се наблюдава и нараства от десетилетия, но достигна връхна точка в навечерието на изборите в неделя.
Качински описа Туск, който беше министър-председател на Полша между 2007 и 2014 г. и председател на Европейския съвет от 2014-2019 г., като „чисто зло … [Врагът] на нацията… Предател, който трябва да бъде морално унищожен.“ Той твърди, че Туск иска да даде повече власт на ЕС над Полша и е зависим от Германия.
Туск опивса Качински като зло и екзистенциална заплаха за Полша, твърдейки, че той подкопава независимостта на съдебната система, планира да изтегли Полша от ЕС и е заплаха за самата демокрация в страната.
Какви са резултатите от изборите?
Избирателната активност е близо 73%. Това е с 11% повече от изборите през 2019 г. и е най-високата до момента от 1989 г. насам.
Според официалните резултати ПиС е спечелила 35,38%, което ще даде на партията на Качински 198 места в 460-местния парламент. Дори с подкрепата на крайнодясната партия Конфедерация, която има 7,16% от гласовете, ПиС няма да постигне нужните 231 депутатски места за мнозинство.
Партията на Туск получава 30,70% от гласовете. Но се очаква две малцинствени партии да се присъединят към нея и заедно да сформират голяма коалиция. Дясноцентристката „Трети път“ има 14,4% от гласовете, а лявата „Левицата“ 8,6%. Заедно те биха могли да вземат 248 от 460 места.
Въпреки това, Качински и ПиС вероятно ще се опитат да съставят правителство, тъй като президентът традиционно кани най-голямата партия да сформира коалиция. Припомняме, че президентът на Полша Анджей Дуда беше избран като кандидат, подкрепян от ПиС на президентските избори през 2015 г.
Паулина Хенинг-Клоска от „Трети път“ призова Дуда „да спести два месеца хаос и да уважи решението на избирателите, като даде възможност да се създаде ново, демократично правителство“.
Защо тези избори наистина имат значение
И двете страни описаха тези избори като екзистенциално важни за бъдещето на Полша. Съдейки по избирателната активност, електоратът явно разбра посланието. Толкова много хора дойдоха да гласуват, че пред избирателните секции се извиха дълги опашки. В град Вроцлав, заради многото хора дошли да гласуват, секциите останаха отворени до 3 часа сутринта. Съобщава се и за дълги опашки в полските посолства в чужбина. Рекордните 608 000 полски граждани, живеещи в в чужбина са се регистрирали да гласуват. Проучванията показват, че повечето гласоподаватели в чужбина подкрепят опозицията.
Избирателната активност е висока, защото опозицията е „мобилизирала хората“. За опозиционните партии са гласували по-младите хора, а ПиС имат поддръжници в провинцията и сред по-старото поколение.
Освен общите избори управляващата партия ПиС добави четири въпроса за референдум към бюлетината, които са в съответствие с ключовите ѝ политики. Това позволи на правителството да заобиколи ограниченията на разходите за кампанията, контролирани от избирателната комисия.
Единият от въпросите гласеше „Подкрепяте ли приемането на хиляди нелегални имигранти от Близкия изток и Африка по механизма за принудително преместване, наложен от европейската бюрокрация?“
Резултатите от референдума вероятно ще бъдат обявени за невалидни, тъй като не достигнаха необходимите 50% избирателна активност.
Правителството също така организира събития и пикници за земеделските производители и фермерите и е широко критикувано, че използва държавна телевизия и държавните вестници, за да прокарва идеите си и да критикува опозицията.
Държавната нефтена и газова компания PKN Orlen притежава 20 от 24-те полски регионални ежедневника, както и 120 седмични списания. Критиците изтъкват приликата с Русия, където Газпром, контролираната от Кремъл газова компания, притежава медийни компании, използвани за атакуване на опозицията и подкрепа на правителството.
Какво означава резултатът от изборите за мястото на Полша в Европа?
Това е връщане назад към ЕС. Полското правителство влезе в сблъсък с Брюксел заради опасения за върховенството на закона, което доведе до замразяване на десетки милиарди евро европейски фондове, предназначени за Полша. Туск превърна отпускането на тези пари в свой личен политически приоритет.
От дълго време Полша беше проблемното дете за Европейския съюз. Сега ще има известно количество добра воля в Брюксел по отношение новото правителство, ако и когато то бъде сформирано.
*Текстът е публикуван в „Политико“. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук
