Текстът е препубликуван от „Дойче Веле“.
Бързото освобождаване на Борисов може да създаде впечатлението, че той печели от рискования гамбит на МВР и управляващите. Но всъщност го очаква мат в няколко хода, който изглежда неизбежен, пише Даниел Смилов.
Арестът или задържането на Бойко Борисов и неговите „съратници“ приключи с бързо освобождаване и медийна възможност за ГЕРБ да се вживеят в ролята на жертви и протестъри. На пръв поглед акцията се оказа по-скоро автогол за Кирил Петков и Бойко Рашков. Особено за втория, защото процедурните грешки, издаващи непрофесионализъм, се натрупаха застрашително в рамките на 24 часа. Менда Стоянова беше обявена за арестувана, а след това се оказа, че всъщност не е била (това е само по себе си сериозно нарушаване на нейните права). Адвокатът на Борисов не беше допуснат веднага до него. Съобщено бе, че Европейската прокуратура участва в операцията, а после информацията беше оттеглена и случаят беше предаден на българската прокуратура и т.н. Тази поредица от грешки, както и липсата на пряк резултат от задържането, създадоха впечатлението, че Борисов печели от рискования гамбит на МВР и управляващите. В крайна сметка основен опозиционен лидер не се арестува току-така в една правова държава. Логично Борисов получи възможност да демонстрира, че съвсем не е загубил актьорския си талант за драматично-героични роли.
Проблемът обаче е, че понякога позицията на някой шахматист е толкова слаба и компрометирана, че дори противникът му да прави сериозни грешки, партията пак си остава тотално загубена. Въпреки привидностите, Борисов и неговата команда всъщност се намират пред мат в няколко хода, който към момента изглежда неизбежен. И може само да бъде забавен с процедурни хватки, актьорско майсторство и прокурорско затваряне на очите.
Пробойните в защитата на бившите управляващи
Дори безспорно нескопосаните ходове на тандема Петков-Рашков демонстрираха фундаменталните слабости и пробойни в защитата на бившия премиер, медийния му съветник и бившия финансов министър. И то по отношение на най-сериозния скандал, в който Борисов е въвлечен – аферата в хазарта. Пробойните в защитните версии на бившите управляващи, които лъснаха, са поне следните:
1) Щетата за държавния бюджет (от данъци и такси в хазарта) в размер над 550 милиона лева е безспорно доказана – с доклад на орган по финансов контрол. Не е ясно защо прокуратурата не повдига обвинение на Владислав Горанов поне за безстопанственост. Версията, че ощетяването се е случило без негово знание, е несъстоятелна на фона на публично известните факти.
2) При наличието на доказателства за множество срещи в период от пет години между Васил Божков и трите задържани лица възниква сериозният въпрос дали не става дума за координация на действията между тях, така че да се стигне до въпросната загуба за бюджета от половин милиард. Размяната на смс-и с красноречиво съдържание, регулярните визити на Божков в министерството на финансите, както и на медийния съветник на Борисов при Божков са факти, които имат доказателствена тежест за едно такова разследване. А да не забравяме, че между лицата има и други „необясними“ уговорки за подкрепа от страна на Божков за един футболен клуб и една телевизия. И е неясно защо прокуратурата не иска да се заеме с тези факти като доказателства за съзнателно и координирано причинена щета на държавния бюджет.
3) Ако Европейската прокуратура може да изслуша Васил Божков и намира идваща от него информация за полезна и релевантна, защо българската прокуратура отказва да направи същото? В крайна сметка използвайки Божков като свидетел, може да се достигне до потенциална престъпна конспирация на върха на държавата. Всяка независима прокуратура би се възползвала от подобна възможност. Да, спорно е, дали в случая става дума за „изнудване“ на Божков от тогава управляващите или за „подкуп“ в големи размери. В първия случай Божков би бил по-скоро невинен, докато във втория става дума за взаимноизгодна транзакция (което е много по-вероятният сценарий). Но една независима прокуратура все пак би дала някакъв бонус на свидетел, склонен да ѝ сътрудничи, като поне намали наказанието, което му подготвя. Нищо подобно не виждаме в действията на нашата прокуратура. Което е странно, ако се приеме, че тя преследва максимален ефект в борбата с корупцията по най-високите етажи на властта.
4) Изглежда е вярно, че в дотук събраните доказателства няма снимки или преки доказателства за предаване на пари от Божков на другите лица (освен твърденията на самия Божков и непреки свидетели). Но се натрупват множество дълбоко смущаващи факти, които „плачат“ за задълбочено разследване. Например, по думите на самата прокуратура, има свидетелства, че Божков, Борисов, Горанов и Арнаудова са се срещали много пъти, като Божков е ходил на част от срещите, носейки много пари. Преки свидетели на размяната няма и дори един от свидетелите твърди, че Божков е влизал в министерство на финасите „само по пура“. Прокуратурата веднага извади заключението, че Божков не е носил пликове и торби, т.е. не е носил пари. Да, това би било така, ако допуснем, че е влизал гол при Горанов и е нямало къде да скрие банкноти от петстотин евро (да речем). Но тази екстравагантна версия може със сигурност да бъде оборена при едно нормално разследване.
5) Най-важното обаче е, че прокуратурата се разкри като адвокат на Борисов и неговите „съратници“. Нейната интерпретация не само е максимално благоприятната за потенциалните обвиняеми, но дори прокурорите отказват да сътрудничат на МВР в събирането на доказателства срещу тях. Вместо да помогнат на хората на Рашков да поправят процедурните пропуски по време на разследването, прокурорите – без дори да говорят с полицаите – изчакаха крайния срок и излязоха с пресконференция за дефектите на разследването. С което показаха ясно на чия страна са. Вярно е, че прокуратурата трябва да се грижи и за правата на обвиняемите и потенциалните обвиняеми. Но грижата на българската прокуратура към определени лица е направо all inclusive.
Политическата отговорност на ГЕРБ
По всички тези въпроси думата ще имат специалистите по наказателно право. Напълно възможно е да не се намерят снимки или клипове, на които Божков предава плик с пари на Борисов, Горанов или Арнаудова. Но партията шах, която тези лица играят, е загубена, защото те безспорно носят пряка политическа вина за загубата на половин милиард лева за бюджета. И тази загуба едва ли се е случила по невнимание. Дали ще се докаже, че те са се облагодетелствали пряко от аферата, е въпрос по-скоро на желание и професионализъм от страна на органите, призвани да възстановят справедливостта. Проблемът е, че при някои от тях липсва поне единият елемент, а при други – и двата.
Когато става дума за политическата отговорност, въпросът обаче е към ГЕРБ. Те продължават да си затварят очите за нея и се държат като мажоретки на ръководството си. Когато наскоро беше единодушно преизбран за лидер на ГЕРБ, Борисов каза, че е тяхното овчарско куче. Но по-скоро тази партия се е превърнала в негово куче пазач. И кучетата, и пазачите са достойни създания, които заслужават уважение, дори любов.
Но в политиката това не винаги е вярно.
Още актуални анализи – четете тук
