„Продължаваме промяната“ е големият победил на предсрочните парламентарни избори от днес, 14 ноември. Новата формация, която е само на 2 месеца, има много близки резултати с тези на ГЕРБ, като е възможно разместване на първия и втория след обработване на данните от чужбина.
„Демократична България“ на Христо Иванов е големият губещ, а „ИБГНИ“ на Мая Манолова на практика е унищожена като политическа формация. Сред губещите е и „Има такъв народ“ на Слави Трифонов. ГЕРБ запазва водещите си позиции, а ДПС успява да мобилизира максимално електората си.
При президентските избори резултатите се покриват напълно със социологическите изследвания отпреди вота. Румен Радев води убедително с около 47-49%, доста след него са проф. Анастас Герджиков с 23,8-25%, Мустафа Карадайъ с 9% и Лозан Панов с около 5%.
Ето как българите са гласували за партии и президент, според данните от екзит пола към 18.00 часа, но в тях не се включва как са гласували българите в чужбина и без паралелното преброяване. Възможно е разместване на първите две места при партиите.
Тренд:
ГЕРБ – 22,7%; ПП – 21%; БСП – 13,7%; ДПС – 9,3%; ИТН – 9%; ДБ – 7%; Възраждане – 4,1%; ИБГНИ – 2,6%; ВМРО – 1,3%
Румен Радев – 47%; проф. Анастас Герджиков – 23,8%; Мустафа Карадайъ – 9%; Лозан Панов – 5%; Костадин Костадинов – 3,6%; Луна – 1,1%; Милен Михов – 0,5%
Алфа Рисърч:
ГЕРБ – 24.8%; Продължаваме промяната – 24.1%; БСП – 13.7%; ДПС – 10,7%; Има такъв народ – 9,9%; Демократична България – 7,8% Възраждане – 3.9%;
Румен Радев – 49.3%; проф. Анастас Герджиков – 25%; Мустафа Карадайъ – 9.0%; Лозан Панов – 4.2%
Ниската избирателна активност се очертава като голямото наказание за политическата класа у нас. Над 55% отказаха да участват в днешния вот, което при трети парламентарни избори е червен картон за всички основни политически играчи.
При това разпределение в новия парламент няма да може да бъде сформирано коалиционно правителство без участието поне на 4 партии, ако мандатът бъде реализиран от ПП. В него трябва да участват освен ПП още и: БСП, ИТН и ДБ. Това означава, че предстоят тежки преговори. Между тях има сериозни разминавания по отношения на здравната криза /намиране на решение на провалената ваксинация/, икономическите мерки срещу обедняването и подкрепата за пострадалия бизнес, както и въпросът за отношенията с РСМ. Докато ПП и ДБ са склонни на компромис, другите две партии застават категорично зад рамковата позиция на страната.
За разлика от предишните два избора, по-рано тази година, сега ще имаме 7-партиен парламент, в който най-новият участник ще бъде партията на Костадин Костадинов „Възраждане“. Тя спечели със силна агитация срещу ваксините и предпазните мерки.
Дали ще има ново правителство и колко дълго ще управлява страната е въпрос, който ще получи отговор не по-рано от края на годината.
Рекордно ниска избирателна активност
Избирателната активност към 16 часа е 25.72% за президент и 25.58% за народни представители, съобщи Централна избирателна комисия. За сравнение, на изборите от 11 юли, в този час избирателната активност е била 27.20%.
Най-висока е избирателната активност в 23 РИК София – 32.74% – за президент и вицепрезидент и 32.57% – за народни представители. Най-ниска е активността на избирателите в Кърджали. До 16 часа там тя е 19.6% за президент и вицепрезидент и 19.0% за Народно събрание.
Според предварителните прогнози активността, която ще отчетем към края на изборния ден няма да надхвърли или в най-добрия случай ще бъде около 40%.
Изборите преминаха спокойно, без сериозни нарушения. Прокуратурата е образувала 113 досъдебни производства за нарушения и престъпления на изборите. Имаше и един любопитен инцидент в София, където една от гласоподавателките изяде разписката за гласуване.
Политиците гласуваха с призиви за промяна
Лидерите на политическите партии упражниха правото си на глас. Повечето от тях гласуваха с призиви за промяна и сигурност, както и с апели към гражданите да излязат да гласуват.
Кандидатът за втори мандат Румен Радев заяви, че залогът е огромен и ще определи дали ще продължат започнатите процеси по оздравяване на държавността или задкулисието ще получи отново институционална власт.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е гласувал за промяна на промяната. „Много е важно да променим „промяната“. „Промяната“ ни донесе най-скъпия ток – 300-350 лв., искаме да го върнем на 80 лв. Починалите за последните 14 дни ни доведоха на първо място по смъртност в целия свят“, каза той, след като гласува по традиция в Банкя.
Кирил Петков от „Продължаваме промяната” заяви, че е много важно след изборите да не се хвърлят заглавия и имена, „трябва да влезем смирено в общата дискусия, защото знаем, че следващото правителство ще бъде коалиционно”. Той призова за смяна на главния прокурор и създаване на антикорупционната агенция.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова е гласувала за разумни решения и хора, които в тази криза, могат и знаят как да овладеят COVID-19, ръста на цените и да компенсират доходите на хората, за да има спокойствие.
Мустафа Карадайъ, който е и кандидат за президент на ДПС, гласува в Кърджали. Той иска да покажа на всички български избиратели, че не е трудно да се гласува на машина, както и че не е нужно и да се знае български.
От своя страна, Христо Иванов от „Демократична България“ наблегна на това, че е решаващо да имаме правителство след тези избори.
Трети избори за седем месеца
Българите излизат до урните в неделя за трети път тази година. Парламентарните избори се провеждат заедно с президентския вот и отново в условията на пандемична обстановка, породена от COVID-19.
За втори път в историята ни изборите у нас ще се проведат изцяло на машини, съгласно последните промени в Изборния кодекс, реализирани в краткия живот на 45-ото Народно събрание. В секциите с по-малко от 300 избиратели ще се гласува с хартиени бюлетини. Те са с различен цвят на защита – зелен и черен, така че ще се различават лесно, дори и сгънати. За двата вота са отпечатани над 14 млн. хартиени бюлетини.
Всички секции са оборудвани с машини за гласуване. Машините, които ще се ползват на изборите са общо 11 936 извън страната и в страната. В страната машините, собственост на ЦИК, са 12 837 броя. 543 са секциите, в които ще се гласува с хартия.
В последния работен ден преди вота, Централната избирателна комисия излезе с решение, че всички разписки от машинното гласуване трябва да бъдат преброени след края на изборния ден. Това накара партии да внесат жалби във Върховния административен съд.
За участие в парламентарните избори са регистрирани 20 партии и 7 коалиции. 5067 са кандидатите за народни представители. 23 са кандидат-президентските двойки
