Възрастта на децата с противообществени прояви падa, повишава се обществената опасност на деянията им. Ръст отбелязват и проявите на хулиганството, показва още статистиката. Дори и подобни прояви да не надхъврлят 10% от общия брой на престъпленията, бройката от 5 300 деца с наложени възпитателни мерки трябва да е стряскаща. Въпреки това, у нас официалните мерките срещу детската престъпност се определят като „борба“, а законът е от 1952-ра година.
Бавенето на новия закон води до изключителни негативи за обществото, коментира пред БНР съдия Даниела Доковска:
В другите страни тези закони се наричат закони за закрила, закони за благоденствието. В съвременните държави се говори за контрол върху престъпността, ние се борим. С неюридически думи казано, ние ги изолираме, за да ги смачкаме. И това се постига. Реформата на детското правосъдие и нас е изключително трудна. Законът за борбата с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните ни извежда от кръга на цивилизованите държави.
Нов закон има, но институциите не са могли да се споразумеят как да се разпределят отговорностите по него, каза бившият заместник правосъден министър Вергиния Мичева. Основното противоречие е по въпроса кой да отговаря за децата с противообществени прояви. Социалното министерство отказало да поеме грижата. Преди това, Министерството на правосъдието прело да отговаря за закритите институции, макар че идеята била те да са към МОН.
Ще има детски съдия, детски прокурор, детски полицай и именно съдията следва да определя възпитателните мерки, той да решава кои са най-подходящи и да ги преглежда през определено време. Сега преглед върху това как се справя едно дете липсва.
Често противообществените прояви на непълнолетните се дължат на липса на добро възпитание и родителски пример, а проблемът може да бъде отстранен без децата да бъдат изключвани от обществото, свидетелстват съдии с опит.
Противниците на проектозакона за детско правосъдие обаче също не са малко.
Според Националната мрежа на родителите подобен закон би ограничил правото на детето да живее в семейна среда, както и правата на родителите и би дал огромни правомощия на социалните работници. Николай Дренчев от неправителствената организация обясни:
Грижата за детето се отнема от родителите и се поверява на някакви анонимни чиновници, които често са без необходимата квалификация. Де факто се отнема от родителите и се дава на държавата, като това е основание за множество политики, за усвояване на огромни срества. Тези закони са въведени в много страни от Западна Европа, от така наречения „първи свят“ и там са донесли страшно много разорачования, страшно много недоволство.
Според Вера Иванова от Конфедерацията за правата на децата държавата не полага усилия да работи с родители на деца с противообществена проява, а правата на тези родители ще бъдат още повече погазени с приемането на така замисления законопроект. Децата пък ще се превърнат в обекти за усвояване на европейски средства.
