Ако проблемът за идентичността и за културната сплотеност на Европейския съюз не застане в центъра на Европа, нейният икономически и политически проект няма да просъществува.
Това посочи проф. Александър Кьосев в петата част на проекта „Времето на Европа“, реализиран от департамент „Политически науки“ към Нов български университет, в който основна тема е съобщението на Европейската комисия за 27-и май, което се казва „Следващо поколение ЕС”. В петата от 12-те части, която е под наслов „Време за култура“, политологът Антоний Гълъбов подпомага разговора между културолога проф. Александър Кьосев и медийния експерт доц. Георги Лозанов.
Предоставяме ви пълния текст на разговора:
Проф. Александър Кьосев: Основната ми теза е, че този документ е крайно належащ и дори заглавието му го посочва – „Часът на Европа”. Нещата, които са написани в него, са написани добре и за първи път бюрократичният жаргон на Брюксел е нарушен, в документа има човешки послания. И заедно с това той е тежко недостатъчен, в него отсъства едно изключително важно послание, което аз смятам да посоча по-късно в дискусията. Аз четох доклада с голяма надежда, че то ще се появи, но то не се появи. И двата приоритета на документа, а именно зелената следа и цифровизацията за мен са недостатъчни. Документът казва, че ние трябва да си извлечем поука от кризата, а такава криза, за съжаление, не е истински извлечена. И аз ще си позволя със скромните си сили да кажа в каква посока според мен е поуката.
Доц. Георги Лозанов: И аз смятам, че документът, разбира се, е важен, хубаво е, че някак си кризисен оптимизъм има в този документ. От кризата ще си извадим нещо, което в бъдеще, за следващото поколение даже ще бъде ресурс, а не щета. Обаче и аз като професор Кьосев смятам, че има грешка в цялата работа и грешката е, че проблемът с европейските ценности е шеста точка. Според мен трябва да бъде първа точка, защото именно става въпрос за ценностно възстановяване на европейската демокрация, която е либерална демокрация и която почива върху либералния консенсус. Кризата се използваше като идеология, насочена срещу либералния консенсус и всъщност това беше една от големите и щети, които в момента продължават. Тя беше използвана като такъв инструмент. И то идеология, която стъпва не върху текстове, а върху природа. Вирусът беше използван идеологически, за да се каже, че това отворено, толерантно общество е грешка, че ние трябва да се откажем от него по една или друга причина. Ценностната поправка, а оттам и поправката, от която въобще европейският свят се нуждае след кризата е тъкмо в това отношение. Като това въобще не е уникално. Така бяха използвани и тероризмът, проблемът за бежанците, глобалното затопляне и какво ли още не, за да може в крайна сметка да бъде ударен либералният консенсус. В това отношение тази криза въобще не е уникална. Тя е просто нова, още по-радикална крачка в същата посока и затова може да бъде използвана, за да се върне назад този процес.
Доц. Антоний Гълъбов: Спомням си преди 24 години излезе един доклад на Съвета на Европа, който се казваше „Културата в основата на развитието”. Къде е мястото на мисленето за културата в тази перспектива?
Проф. Александър Кьосев: Въпросът слага пръст в раната. Аз, разбира се, като културолог съм склонен да надценявам културата, но Европейският съюз от самото си създаване подценява културата. Както е известно той е възникнал като икономически съюз за търговия със стомана и въглища и се развива бавно и постепенно, за да преодолее следвоенните враждебности и в това отношение ЕС постигна невероятни успехи. Самият факт, че Германия и Франция в момента са най-важните съюзници говори за това. Ако се върнем 60 години назад и някой каже, че това би било възможно, той щеше да бъде погледнат като фантаст и утопист. Сега ЕС е преодолял определени национални вражди и неговата истинска културна задача би била създаване на обща европейска идентичност, която означава и емоционална привързаност към Европа. Тя би трябвало тези неща, които посочи доц. Лозанов, да ги превърне не просто в ценности, а в такива ценности, които са интероризирани, които са вътрешно, емоционално състояние на хората и поради тази причина се чувстват привързани към Европа. Този процес не е и започнал, той многократно бива обявяван, но културните политики продължават да бъдат в прерогатив на националните правителства и по тази причина Европа продължава да звучи странно. Някъде през средата на 90-те години аз бях в Шефийлд, участвах в един голям европейски проект, който не спечелих. Проектът беше за изследване на процесите, водещи до европейска идентичност. На този наш проект имаше екипи откъде ли не. Имаше едно изключително интересно предварително изследване, което казваше, че при анализ на вестникарския дискурс в различни страни на Европа, се оказва, че местоимението „ние” почти никога не се отнася към Европа. То винаги се отнася към някакви други локални или национални общности, но много рядко и по изкуствен начин се връзва в израза „ние, европейците”. И ако този проблем, проблемът за идентичността и културната сплотеност на Европа не застане в центъра на Европа, нейният икономически и политически проект няма да просъществува.
Доц. Антоний Гълъбов: Данни от съвсем наскоро, от миналата година потвърждават, че това продължава да е така. В документа пише, че икономическото възстановяване е въпрос на доверие, че е необходимо да се възстанови диалогът между гражданите и институциите както в националната, така и в европейската перспектива. По какъв начин ценностите могат да консолидират подобно доверие?
Доц. Георги Лозанов: „Общите ценности са източник на доверие. И ако продължа тук това, което каза проф. Кьосев, и то прагматично. Тук става дума за цифров пазар, за нови правила, ресурси в цифровия пазар и въобще не става дума за изкуство. А изкуството продължава да е един от най-тежко засегнатите от пандемията сектори. Неговият пазар се срина. За да може творческите занимания да продължат да съществуват те трябва да намерят място, да намерят защита на този цифров пазар.Това е огромна трансформация да се премести изкуството от неговите сакрални пространства. То на времето тръгва от храма, за да стигне то накрая, в този момент до тази цифрова платформа. И според мен огромен ресурс и интерес би трябвало да се прояви към изкуството. Тази обща европейска идентичност, един от инструментите и е това, което наричаме световна класика, а тя фактически е европейска класика. Това са един кръг от произведения, чрез които хората от различни националности придобиват обща културна идентичност. Така се чувстващ европеец. Всяко време вкарва своя пласт в класиката.
Когато става дума за посредник, изкуството е един от много мощните посредници мисленето и преживяванията на хората от едно време да се превърнат в идентичност на хората после, когато говорим за следващото поколение. Сега има риск това, което се случва, да не можа да стигне до следващите поколения по пътя на изкуството и по пътя на културата, ако не се намери начин то да бъде пренесено от цифорвия пазар.
Доц. Антоний Гълъбов: Така е. Правило ли Ви е впечатление, проф. Кьосев, че на банкнотите на еврото, онова, което ни обединява във финансово отношение, има само архитектурни форми. Ние нямаме други символи, около които да мислим европейската идентичност. Те са само
Проф. Александър Кьосев: Това, което подхвана доц. Лозанов е крайно важен проблем и едновременно с това крайно противоречив, защото изкуството, за което той говори, може да бъде и националистическо. И между световната класика, европейската класика и националната класика има тежки напрежения, за които бих могъл да говоря часове наред. Преди това обаче искам да кажа нещо друго, което е по-спешно. Европейската солидарност се крепеше на косъм, тъй като кризата демонстрира неединството на Европа. Известно е, че италианският премиер излезе и почти заплаши Европейския съюз, че помощта, която получава Италия е напълно недостатъчна и тя не изразява никаква европейска солидарност. В най-тежките и най-паникьосани времена на COVID-кризата Европа демонстрира внезапно връщане към националистическите изолационизми. Защо обаче се случи това. От една страна, защото националните държави продължават да бъдат пълен комплект от институции, които функционират и когато една държава е в криза тя задейства своите национални институции – своята здравна система, своя граничен контрол, своите карантинни режими и т.н. Тоест това следва от самата институционална уредба на ЕС, който е твърде рехав и слаб и няма в него нищо федеративно в това отношение. Той остава огромен брой пълномощия на институциите на националните държави и естествено, че когато тези институции са в криза, те се затварят и се изолират. Заедно с това, както е известно, повече от 10 години евроскептицизмът расте и навсякъде има националистически популизъм, който точно това казва: „Европейският съюз е една абстракция. Никаква Европа няма. Това са измислици на либералите, а има реалност на отечествата, има реалност на националните държави и техните велики традиции.” И когато има опасност всеки пази сам себе си. Ето това е истинската опасност, която застрашава ЕС. Това с изкуството идва на втори план и пак ще кажа, има страшно много примери за националистическо изкуство. В документа има едно странно приплъзване. Той започва с повика за доверие и солидарност, както и Вие казахте, и постепенно доверието и солидарността се движат в посока стабилност, устойчивост, сила, тоест проблемът за солидарността изчезва от документа. Той не е истински разработен, а той е централният проблем на Европа, както показа кризата.
Доц. Георги Лозанов: Има действително проблем с това, че културната проблематика е оставена изцяло да се развива без общностна гледна точка. Оставена като национален приоритет и това е било винаги така и сега кризата не пререшава този въпрос, а според мен е много важно да има общи европейски програми, които повече или по-малко биха ни пазили от тези силни националистични идеи около изкуството, за които говори проф. Кьосев.
Проф. Александър Кьосев: Ето това е отсъстващата поука. За тази отсъстваща поука говорех.
Разговора гледайте във видео материала!
Припомняме, че ДЕБАТИ.бг е медиен партньор на проекта „Времето на Европа“, реализиран от департамент „Политически науки“ към Нов български университет, чиято цел е да предизвика дискусия между различни експерти по отношение на съобщението на Европейската комисия от 27-и май – „Следващо поколение ЕС”. В рамките на 7 седмици ДЕБАТИ.бг ще публикува по 2 материала всяка седмица.
