София има кмет от ГЕРБ непрекъснато от 2005 г. насам. В началото това беше Бойко Борисов, избран на извънредни избори след оттеглянето на кмета на СДС Стефан Софиянски. Този избор даде на бъдещия лидер на ГЕРБ старт в главозамайващата му политическа кариера, извела го за десетилетие на позицията премиер на България.
На първия тур на местните избори през 2023 г. кандидатът на ГЕРБ Антон Хекимян, безпартиен журналист без предхождаща политическа кариера, излезе трети след другите претенденти за мястото – Васил Терзиев (коалицията Продължаваме промяната – Демократична България, ПП-ДБ) и Ваня Григорова (коалицията на БСП и Левицата). Този за мнозина неочакван резултат (очакванията бяха поне за второ място и явяване на балотаж), очевидно променя съществено политическата карта на София.
Кандидатът на ГЕРБ получи в София на първия тур на кметските избори 66 792 гласа, което представлява едва 41% от гласувалите през 2019 г. за тогавашния кандидат на ГЕРБ Йорданка Фандъкова, което е загуба от чисто 95 117 гласа. За партията това може да се квалифицира и като изборна катастрофа, макар в национален план ситуацията да не изглежда толкова драматично. Загубата на управлението на София, обаче, има значително символично значение. Още повече, че за кандидатите на ГЕРБ за общинския съвет са гласували 65 070 граждани, което е дори с 1700 по-малко, от гласувалите за Хекимян. Това, разбира се, е свързано и с по-малкия ентусиазъм на софиянци да гласуват: едва 380 658 (36%), срещу 455 936 (43%) през 2019 г., което и в двата случая е твърде скромно, особено в очакване на някаква промяна.
Кои са причините за този изборен неуспех?
Макар винаги чрез социалните науки да доказваме твърди причинно-следствени връзки, защото обществото е сложна система, а хората, които го съставят, имат свободна воля, можем да формулираме като хипотези три основни фактора, довели до този резултат за ГЕРБ в столицата.
Първият фактор – натрупаната „умора“ (евфемизъм за недоволството) от дългото управление на ГЕРБ и множеството произтичащи от това практики, някои от които критикувани или като откровено корупционни, или като неприемливо клиентелистки, или като много повече отговарящи на интересите на опериращите в София едри бизнеси, отколкото на интересите на по-скромно живеещите софиянци или по-малките бизнеси. Разбира се обществените поръчки в София, качеството на ремонтите и многобройните „ремонти на ремонтите“, знаменитите софийски тротоари (познати чужденци винаги че чудят, защо софиянци са намусени и гледат винаги в краката си, но се смеят, когато погледнат и те в краката си) – всичко това несъмнено е повлияло на тези избори. Други теми като презастрояването, частното „отхапване“ от публични пространства като паркове и места за безплатно паркиране, многобройните примери на развихряне на строителните страсти по почти небостъргачите в центъра на града, лошото качество на въздуха, да не говорим за вечния (?) проблем с местата в общинските детски ясли и градини, също са натежали за гласуващите софиянци.
Вторият фактор – значително по-конкурентни кандидати от страна на опозицията: Васил Терзиев, единна кандидатура на новата коалиция ПП-ДБ, и Ваня Григорова – единна кандидатура на БСП, Левицата и други по-малки леви партии. Досега основен опонент на ГЕРБ в София бяха кметските кандидати на БСП, като през 2019 г. една кандидатура, с по-широка от левицата подкрепа, тази на Мая Манолова, разклати значително политическата хегемония на ГЕРБ, но не я преодоля. Сега и двамата конкуренти като личен профил и заявена подкрепа заедно нахвърлиха значително електоралния капацитет на ГЕРБ в София (двамата заедно имат над 200 000 гласа). За първи път срещу кандидата на ГЕРБ, досега избиран със значителна преднина, се изправят двама кандидати, всеки от които истинска и достатъчно видима конкуренция.
Третият фактор е общата тенденция на намаляване на електоралната подкрепа за ГЕРБ на националните избори, включително и в София. Ако на парламентарните избори през 2017 г. за ГЕРБ гласуваха малко над 200 000 софиянци, то на последващите избори (трите през 2021, 2022 и 2023) гласувалите за партията в София се движат между 110 000 и 120 000 (средно 60% в сравнение с успеха от 2017 г.). Това е също резултат от по-общ процес на национално равнище, резултат и от натрупано недоволство и неудовлетворени очаквания от многолюдните протести, особено в София, срещу управлението на ГЕРБ през 2020 г.
Четвъртият фактор е конкуренцията на Ваня Григорова в по-малко заможните квартали на София, включително ромските. Нямах време да направя прецизни пресмятания за тези избори, но ГЕРБ загуби през 2021 г. хегемонията си в Западните и Северните квартали в полза на ИТН, а впоследствие и на ПП. Сега Ваня Григорова, която изглежда е доста по-приемлива кандидатура за избирателите в тези квартали отколкото ГЕРБ, успя по някакъв начин да се превърне самата тя в говорител на онези софиянци, които в собствения си град се чувстват по-скоро губещи.
Какво обаче ще произтече от това?
Вторият тур на изборите в София се очертава интересен, доколкото някои ще разпознаят старото противопоставяне между СДС и БСП. Само че това съвсем не бива да ни подвежда, защото времето е друго, а и протагонистите също.
Коалицията ПП-ДБ понякога по традиция наричат „градска десница“, както наричаха и „сините“ в София преди. Но по същество това е сложна конструкция, която само частично се покрива с полето, описвано като „синьо“. Първо, защото в София участва като кандидат Вили Лилков, заявил себе си именно като „Синя София“ и подкрепен официално от партии като КОД (Консервативно обединение на десницата), Движение Демократично Действие – Д3 (бивши от СДС) и Български демократичен форум (които официално се представят като наследници на Българските национални легиони отпреди 1944 г.). Второ, защото СДС официално е в коалиция с ГЕРБ. Трето, защото в ДБ единствената партия, която може да претендира за част от наследството на ДСД („сините“) е ДСБ (Демократи за силна България), но те са в коалиция със „Зелено движение“ и „Да, България“, които не се самопредставят непременно като „десница“. Колкото до „Продължаваме промяната“, тази съвсем нова партия никога не е заявявала, че е наследница на „сините“ в София.
Стоящата зад Ваня Григорова коалиция включва БСП (всъщност коалиция от 16 партии на „БСП за България“), но също коалицията Левицата! (АБВ, Движение 21, „Изправи се България“, Движение „Ляв Поглед“), коалиция „Неутрална България“ (на 3 комунистически партии), коалиция „Алтернативата на гражданите“ Зелена партия, „Българската левица“, „Обединена социалдемокрация“, „Движение за социален хуманизъм“). Първо, твърде широка и разнородна лява коалиция. Второ, кандидатура на БСП-София, издигната до голяма степен против намеренията на ръководството на БСП, защото Ваня Григорова от години е сред най-видимите критици на това ръководство. Следователно не е много точно, да дефинираме тази коалиция като проявление на старата „червена София“ от 1990-те години.
Ето защо балотажът Терзиев-Григорова не е „синьо-червен“ сблъсък и най-вероятно малцина ще го припознаят като такъв. Всъщност Бойко Борисов сам реши да дефинира това като призова, макар и под формата на неуместна шега, избирателите на ГЕРБ да гласуват на втория тур по-скоро за „държавна собственост“, отколкото за „държавна сигурност“. В регистъра на оправдание за неубедителния си резултат, тази „формула“ подхвърли Антон Хекимян. Подсказката на Борисов, която е във флагрантно противоречие с предишно негово заявление, че ГЕРБ ще подкрепя на втория тур представителите на ПП-ДБ, защото за партньори в управлението, е израз на всъщност дълбокото му желание да компрометира временните си партньори. Известно е, че всеки, който е бил в коалиция с ГЕРБ (или в някакво партньорство) е загубил впоследствие на терена на изборите (Реформаторския блок, АБВ, Обединените патриоти…).
Балотажът Терзиев-Григорова, обаче, ще конструира една нова ос на дебата, между успелите и неуспелите София. Но в общинския съвет, това може да е допълнително затруднение. Защото по наличните данни няма да има партийна листа с мнозинство, което прави възможни различни мнозинства. Но не толкова много. Мнозинство на националната „сглобка“ (ПП-ДБ + ГЕРБ) би имало 61%, докато мнозинство на „премахването на модела ГЕРБ“ (ПП-ДБ + БСП) би имало 52%. Други мнозинства извън тези три групи не се очертават (по-малките групи или ще останат опозиция, или ще се присъединят към някоя от двете формули. Много ще зависи от това, кой ще е новият кмет, ако, разбира се, общинските съветници не решат да саботират работата му, но обратно, да му помагат.
Още актуални коментари – четете тук
