Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. Бивш главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК. От години следи ситуацията в Близкия изток.
Каква е равносметката един месец след опустошителните земетресения в Турция и Сирия?
В икономически план равносметката е печална. Все още щетите се изчисляват. Според мен никога няма да бъдат обявени в точните си материални измерения. Това, което се казва за щети в Турция са около 2 милиона души, останали без дом, настанени в палатки и контейнери. Много голяма част от хората, които живееха в засегнатите райони бяха принудени да се изселят в централната или западната част на страната.
Не е много ясно какви ще бъдат материалните щети. От правителството обявиха сума от 34 милиарда долара, но Асоциацията на турските бизнесмени и предприемачи обявиха двойно по-голяма цифра – около 84 млрд. долара. Счита се, че става въпрос за около 10% от БВП на страната. Турция сега е в предизборна кампания и тази равносметка няма да бъде споделена от управляващи и опозиция.
Що се отнася до Сирия, там жертвите бяха замразени. Около 5000 човека си остана бройката на загиналите. За сравнение в Турция са над 46 000, като там статистиката работи много по-коректно. Самите щети като сума в Сирия трудно биха могли да бъдат изчислени, защото засегнатата територия е поделена между режима на Башар Асад и опозицията, най вече провинциите Идлиб и Алепо. Появиха се цифри от сорта на 34 милиарда долара на фона на тоталния срив на сирийската икономика, която търпи земетресения от 2011г. Благодарение на гражданската война в Сирия и нахлуването на Русия през 2015г. е силно разрушена инфраструктурата на страната. Така че каква е сумата там никой не може да каже.
Обезпокоителното е, че хората без покрив над главата си са над 5 милиона. Ситуацията не е розова и според мен последствията от тези щети в голяма степен ще станат ясни с течение на времето. Сирийският режим крие, не желае да предостави информация за истинската картина, докато при опозицията ситуацията е трагична.
Виждаме формирането на огромен потенциален контингент от бедстващи хора, които са готови да се превърнат в сериозен миграционен поток. По време на това земетресение се формира и термина „земетръсна миграция“, който може би ще се претвори и ще се превърне в реалност в следващите седмици и месеци.
Какво влияние оказаха земетресенията върху политическата ситуация в Сирия?
Режимът на Башар Асад се опита да се представи за жертва и в тази светлина и да акумулира симпатиите на целия свят. ЕС, особено Франция и САЩ, много ясно заявиха, че отношението им, независимо от земетресенията не се е променило. Погледът е към сирийският народ, а не към режима, който го управлява, и който запали гражданската война от 2011г., на чиято съвест тежат стотици хиляди убити.
Сирийският режим се опита да съблазни арабски държави, които са влиятелни в рамките на Лигата на ислямските държави – регионалната организация, към която те се стремят да се върнат. Сирия е страна основоположник на Лигата на арабските държави, но след кървавата гражданска война тя беше изключена от нея. Големите напъни, не само на Сирия, но и най-вече на Русия, е тя да бъде върната и режима на Башар Асад да бъде признат. Какво се получи? Според мен, умерени успехи, и то най-вече заради желанието на арабските държави да покажат солидарността си със сирийския народ.
На първо място ние видяхме посещението на външния министър на ОАЕ, които имат пълен комплект дипломати в Сирия. На второ място, посещението на външния министър на Египет, което не се беше случвало от 10 години. Тунис върна част от дипломатите си и в момента са в преговори за възстановяване на пълни дипломатически отношения. В Дамаск имаше посещение на група от Арабския интерпарламентарен съюз. Това, което жонглиращо-манипулативно генерират от Дамаск е, че там се очаква да дойде и саудитския външен министър, но на този етап няма такива сигнали. При Катар няма ни най-малък белег за промяна на отношението към режима на Башар Асад.
В Сирия земетресението беше използвано и от режима, и от Русия, за да се представи държавата като жертва на природно бедствие и поради тази причина светът трябва да забрави престъпленията, извършени от Башар Асад след 2011г. Но беше силно напомнено, че това няма да се случи. Имаше много симптоматични посещения на американски военни в района. Генерал Лойд Остин беше на посещение в Израел, в Йордания и в Ирак, което ясно показва, че САЩ остават лоялни на антитерористичната коалиция, която създадоха през 2014г. Още по-показателно беше посещението на генерал Марк Мили, председателя на Съвета на щабовете на американските армии, който след Израел посети базата Ал Танф, която се намира на сирийско-иракската граница, и която е много близо до йорданската граница., където има американски стратегически контингент. Той посети и североизточна Сирия. Това са много ясни белези и симптоми, че това земетресение не може да бъде изтривалка за всичко, което беше направено от страна на режима и кървавата война, която те поведоха срещу собствения си народ.
Как ще се отразят земетресенията върху политическия живот и предстоящите избори в Турция?
Земетресението се превърна в едно голямо изпитание за Ердоган. То в много голяма степен постави дневния ред на вътрешнополитическия живот в Турция. На 14 май се очаква да бъдат проведени парламентарните и президентски избори, за които опозицията се готви от пет години. Но опозицията не е хомогенна. Там има както светски мислещи хора, така и ислямисти и националисти, а всички те са обединени от анти-Ердоган идеята. Поради тази причина много трудно те намериха консенсусна личност. В крайна сметка след много силни задкулисни контакти, убеждения, прекрачване на червени линии и предразсъдъци Кемал Калъчдароглу, председателят на народно-републиканската партия, имаща около 20-25% от гласовете, беше излъчен като кандидат на общата опозиция.
Изборите за Турция ще бъдат изключително голям тест, дали ще надделее социално-икономическата оценка за кандидата и коалицията, която той представлява, тъй тази коалиция е много разнородна. Това, което чуваме, е че кюрдската партия има положително мнение по отношение на издигането на Калъчдароглу, тоест малцинство с малцинство.
Голямата дилема е дали Турция ще гласува социално-икономически или, като едно ветрило от различни тенденции, или ще държат на конвекционалния вот. Това ще покаже дали Турция е направила крачка към Европа и европейския тип демокрация или ще си остане в ерата на Ердоган. Дали по-интелигентната, по-образованата, по-добре платената, по-прозападната част от турското общество в големите градове ще успее, заедно с някои малцинства, да надделее над компактния анадолски консервативен електорат, който държи Ердоган на върха от началото на века.
Турция в момента е един коктейл, един микс от всякакви тенденции и идеи, като след 14 май всичко зависи от настроенията на турците, от икономиката и от начина на водене на предизборна кампания. Тук трябва да отбележим доколко Калъчдароглу има харизма и може да убеждава избирателите. Аз мисля, че към днешна дата това му се изплъзва.
Успя ли, според Вас, турската държава да се справи с жертвите и щетите след земетресенията?
След земетресението се видя, че Ердоган не е способен да управлява подобен тип кризи, така както той претендира. Имаше едно земетресение в Истанбул през 1999г. и благодарение на критиките на Ердоган срещу тогавашната власт, че не могат да управляват кризисни ситуации, той успя да си направи партия. Сега той е в същата ситуация.
Виждаме, че икономиката на Ердоган не върви, независимо от статистиката, която дава правителството. Има инфлация за миналата година от над 80%, турската лира практически се срина. Турция е държава, която претендира, че се развива, с БВП от над 866 милиарда долара, но инфлацията, безработицата и обедняването на турското население са много силни.
Какво е значението на бедствието за милионите бежанци на сирийско-турската граница. Има ли някаква промяна за тях?
Още преди земетресението, на сирийско-турската граница имаше бежански лагери и от двете страни. Това, което се чу, е че около 50 000 сирийци са се върнали от Турция в Сирия. Ситуацията, специално за сирийските бежанци в Турция, не е от най-добрите. Турският пазар се стесни и те вече започват да бъдат възприемани от местното турско население като конкуренти за работни места. Там където управлява опозицията са силно критични и силно подвластни към расистките изявления на някои политици. Сирийците не са поощрени да останата в Турция, затова голяма част от тях насочват погледа си на Запад. Те най-вероятно ще се включат в тази проекто-мигрантска маса, която за съжаление става все по-настойчива, търсейки по-добър живот в ЕС.
Още актуални интервюта – четете тук
