Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. Бивш главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК. От години следи ситуацията в Близкия изток.
Проф. Чуков, преди дни президентът на Турция Реджеб Тайип Ердоган каза на руския си колега Владимир Путин, че е наложително Кремъл да „изчисти“ кюрдските сили от Северна Сирия. Така турският президент в някакъв смисъл поиска помощ от Путин за постигане на целите си относно позициите на кюрдите. Как тълкувате това искане, какво може да значи?
В Северна Сирия ситуацията е изключително динамична. От една страна, турците, от друга – кюрдите, преговарят за отстояване на техните позиции. Турция иска кюрдите да отстъпят 30 километра навътре в Северна Сирия. Кюрдите пък искат да запазят статуквото – от една страна, офертите на Путин, от друга – офертите на САЩ. Практически се получава надцакване – кой на кого ще предложи по-добра оферта.
На сирийско-турската граница буквално имаме една лента, която остава незаета от Турция. Дори определиха като наименование на настоящата операция „Нокът на меча“. На този етап това се задържа, тъй като нито Русия, нито САЩ желаят това да се осъществи.
САЩ например – с оглед да удовлетворят Турция, предлагат кюрдите да се оттеглят 30 километра навътре от границата, а на тяхно място да дойдат арабски милиции. По този начин желаят да омилостивят Анкара. Предложиха още най-фрапантните и най-неприемливите за Турция личности сред кюрдите – лица на ПКК, просто да изчезнат от ръководството – нещо, което пък кюрдите не искат.
Става въпрос за три града, които са симптоматични за кюрдите – Кубане, Манбидж и Тел Рифаат. И трите се намират на западната бряг на Ефрат, където се води руска зона. В първите два града – Манбидж и Кубане, има база на международната полиция, тоест има американско присъствие. В Тел Рифаат няма американци. Ето това е предложението къде турците да направят своя военна операция – американците казват на Турция да направи операция в Тел Рифаат, докато руснаците има казват да направят операция в другите два града.
Получава се една много интересна въртележка. Руснаците искат кюрдите да предадат охраната на границата, да се върне сирийското знаме, да се върне сирийската администрация в този регион – нещо, с което кюрдите не са съгласни. Много са офертите, надлъгваниците, пазарлъците. С днешна дата на всичко това няма как да бъде сложено край.
И двете страни се опитват да запазят своите позиции. С днешна дата статуквото се запазва, тъй като никой не иска да прави военна операция, включително и турците.
Турците разбират, че ако започнат военна операция, подобна на предишните три, ще има много жертви. Ердоган би желал военна победа, но без тя да е кървава и с много жертви. Задачата на Ердоган на изборите в Турция догодина очевидно няма да бъде толкова лесна – дори вече се говори, че изборите няма да бъдат на 18 юни, а вероятно ще бъдат изместени напред. Това говори за желанието Ердоган да победи своите опоненти тактически във вътрешността – тоест опозицията в Турция.
Историята с кюрдите е дълга и незавършена. Според мен тя няма да завърши скоро.
В последните дни виждаме, че турският президент отправя откровени словесни заплахи към гръцката страна. Как се развива острият спор между натовските съюзници Турция и Гърция, очаквате ли нещо да се случи?
Обстановката на морската граница между Гърция и Турция остава непроменена десетилетия. Тя ту припламва, ту се уталожва. В момента отново наблюдаваме ескалация на напрежението. Турция обвинява Гърция, че гръцки изтребители са се намесили в учение на НАТО, в което са участвали и турски ВВС. Има обаче куп подробности, които трябва да се отбележат.
Турция твърди, че Гърция била уплашена от успешния тест на балистична ракета на Турция с малък обсег, извършен в началото на октомври. Въпросната ракета с обсег до 500 километра достигнала своята цел за секунди, казват турските власти, като според тях това е накарало гърците бързо да се мобилизират и да дадат твърд отпор на постоянното нарушаване на въздушното пространство на Гърция, най-вече над островите.
Постоянното напрежение идва от тези приблизително 6000 острова, които Гърция притежава в Егейско море. Някои от тях се намират на няколко километра от турското крайбрежие. Стига се до тълкуване на договорите между двете държави, които регулират статута на тези острови.
Турция твърди, че Гърция няма право да поддържа въоръжени сили на островите – особено на тези, които са по-близо до турското крайбрежие. Гърция пък казва, че подобно нещо не съществува, тъй като ако гръцките войски се изтеглят от островите, те ще бъдат окупирани от турците.
Спори се и колко е международното морско право – дали става въпрос за 6, за 10 или за 12 мили, както твърдят гърците. Двете държави се разминават и за това. Всичко това подклажда непрекъсна напрежение.
Прави впечатление намесата на Германия. Буквално преди дни в Брюксел имаше тристранни преговори между Германия, Турция и Гърция с цел да се уталожи напрежението.
Това напрежение идва и от статута на остров Родос, който е на юг от континентална Турция. Турция подлага под съмнение договора, по силата на който Италия е отстъпила Родос на Гърция. Турците подлагат под съмнение италианската собственост на този остров още от времето на Османската империя.
Споровете са безкрайни и ме е страх, че в тях ще видим спирала – зиг-заг на уталожване, на избухване, което зависи и от вътрешнополитическата ситуация. Много често обвиняват Турция, че нагнетява напрежение, за да отклони вниманието на избирателите, на вътрешната публика от вътрешни проблеми. Нееднократно Ердоган е показвал това спрямо Гърция.
Не виждам нещо ново – просто самата емпирика се сменя, събитията се сменят. В момента очевидно имаме оборот за силна ескалация на двустранните отношения.
Разбрахме, че съдът на Швеция е отказал да върне в Турция гюлениста Бюлент Кенеш, който по всяка вероятност в Турция би се превърнал в политически затворник. Турция постави условия за членството ѝ в НАТО пред Швеция – която върви в пакет с Финландия, като те се отнасят именно към даването на убежище на лица, издирвани от Турция. Швеция каза, че ще изпълнява условията – виждаме, обаче как шведският съд остава независим. Очаквате ли Швеция и Финландия да влязат в НАТО, каквото е желанието им?
Шведското външно министерство посочи, че съдът в Швеция е независим и че не се съобразява с ангажиментите, поети от страна на шведското правителство. Бюлент Кенеш е бившият главен редактор на вестник „Заман“. Това бе органа на организацията „Хизмет“ на Фетхуллах Гюлен.
Бюлент Кенеш бе единственият, който бе споменат поименно от турския президент Ердоган по време на последното посещение на министър-председателя на Швеция в Турция. Тогава Ердоган изреди множество личности, които очаква да бъдат предадени. Единственият, когото назова поименно, беше именно Бюлент Кенеш. Самият Кенеш коментира решението на съда, като каза, че то е било очаквано, защото действията, които е осъществил, не се квалифицират като престъпление по шведското законодателство.
В същото време друго лице, което се свързва с ПКК, беше предадено от Швеция на правителството в Анкара. Очевидно има разлика между един и друг случай.
С голяма доза вероятност към днешна дата можем да предположим, че до първите три месеца на следващата година Турция няма да ратифицира договора за присъединяване на Швеция и Финландия в НАТО. Турция изисква от Швеция пренаписване на законите за антитероризма. Швеция при такъв пакет от закони, които ще влязат в сила от 1 януари 2023 година.
От турска страна обаче казаха, че ще наблюдават действието на тези закони през първите три месеца от следващата година и тогава ще решат какво ще правят. С днешна дата не се вижда скорошно ратифициране на присъединяването на Швеция и Финландия в НАТО.
Швеция приема пакет от закони, за да постигне ратификация. Впрочем нещо подобно може би ще трябва да се случи и в България, за да се присъединим в Шенгенското пространство.
Още актуални интервюта – четете тук.
