Проф. д-р Павел Павлов от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ представи доклад в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ по време на научната сесия, честваща 1160 години от покръстването на България и 1170 години от създаването на глаголицата. Темата му беше за властта, църквата и писмеността.
„Събитията, които ни обединяват през тези дни в историческите столици на България, са юбилеите от покръстването и създаването на българската писменост. Честванията съвпадат с деня на св. Цар Борис, което е особено значимо за единно отбелязване на тези важни моменти,“ сподели проф. Павлов.
„Ако разгледаме картата на Европа, както и на света от IX век до сега, ще видим, че името, което присъства и в двата периода, е България,“ акцентира проф. Павлов. Той обсъди основополагащите стълбове на българската държава, които се състоят от: държавността, църквата и писмеността, сформулирани на тази основа.
Той уточни, че средновековният владетел е символ на държавността. „Тук наблюдаваме набор от въпроси, свързани с произхода и използването на властта. В нашия случай акцентираме на индивидуалността на владетеля – светец, който олицетворява тази троичност, без да търсим числовата символика,“ допълни професорът.
Той отбеляза, че св. Цар Борис е основният фигура, около която се изграждат християнската държавност, усилията за независима църква и условия за светите братя и техните последователи. „Затова празникът на св. Цар Борис е основен момент за всяко отбелязване на покръстване и писменост.“
„Църквата е преди всичко място за спасение и среща на човека с Бога,“ добави проф. Павлов. „Ако тя бъде сведена само до историческа институция, няма да може да вдъхновява и да формира христообразни личности, готови да жертват себе си за другите,“ каза още той. Без независима църква не би имало книжовност, запазена писменост, акцентира професорът.
България не е само география или етичен термин; тя представлява сложен концепт, съставен от уникални хора, които приемат Христос като център на всичко, свързано с благодатта на Св. Дух. Затова е важно да научим децата си да вярват в Бога и да обичат България,“ завърши речта си проф. Павлов.
В научната сесия взеха участие и проф. д-р Веселин Панайотов от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, проф. д-р Магдалена Легкоступ от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и доц. д-р Екатерина Дамянова от Софийския университет. Програмата включваше поздравления от патриарх Даниил, проф. д.н. Наталия Витанова – ректор на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, и Варненския и Великопреславски митрополит Йоан.
Научната сесия, посветена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата, беше открита от вицепрезидента Илияна Йотова. Сред присъстващите на откритото заседание бяха Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, областният управител на Шумен Катя Иванова, генералният директор на БТА Кирил Вълчев, ректора на Софийския университет проф. Георги Вълчев, ректора на Шуменския университет проф. Наталия Витанова, църковни йерарси, кметът на Шумен Христо Христов, учени и общественици.
Както съобщи БТА, Илияна Йотова откри по-рано днес изложбата „Азбука и история“ в Шумен, в присъствието на кмета проф. Христо Христов и директора на Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ Росица Добрева. Също така, патриарх Даниил отслужи молебен в църквата „Св. Три Светители“ в Шумен. Честванията по случай 1160 години от покръстването на българския народ и 1170 години от създаването на българската азбука започнаха на 1 май във Варна и продължиха вчера в Плиска.
