„Светът трябва рязко да намали емисиите на парникови газове и да заличи милиарди тонове въглероден диоксид от въздуха, за да бъдат младите хора пощадени от предстоящия катаклизъм. Това обаче се пренебрегва от правителствата по света“, заяви ученият проф. Джеймс Хансен, който преди 30 години обяви пред Конгреса на САЩ, че глобалното затопляне е в ход.
„Да кажем, че „вървим в правилната посока“, вече не е достатъчно“, каза той в интервю.
Ръководител на Института за космически изследвания „Годард“ на НАСА до 2013 г., Хансен и неговата 18-годишна внучка, които съдят американското правителство за бездействие по отношение на глобалното затопляне, предадоха това послание в рамките на срещата на ООН за климата в Бон.
Хиляди дипломати по време на 12-дневните разговори от 196-те страни се борят за „фина настройка“ на договора, който ще влезе в сила през 2020 г. Това е подписаното във френската столица през 2015 г., Парижко споразумение, което призовава за ограничаване на глобалното затопляне с 2 градуса по Целзий (3,6 градуса по Фаренхайт). Планетата е в голям риск дори само след един градус нагоре, тъй като е достатъчно, за да се увеличат смъртоносните горещи вълни.
„Ако минем тези 2 градуса, гарантираме, че ще загубим бреговете и крайбрежните градове“, каза Хансен.
„Единственият въпрос е колко бързо.“
Температурата на повърхността на Земята, количеството на CO2 в атмосферата и нивата на морското равнище се промениха значително през последните години. През 2016 г. атмосферната концентрация на въглероден двуокис – основният парников газ – достигна 40% над прединдустриалната средна стойност и най-високото ниво от най-малко 800 000 години насам.
„Доказано предсказуемо“
Дори при оптимистични сценарии, това число ще се повиши през следващите десетилетия. Но къде е границата за един безопасен за света климат?
Научният консултативен орган на ООН, Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC), посочва, че можем да останем под прага от 2 градуса, ако нивата на CO2 не надвишават 450 ppm до 2100 г. Данните за момента сочат 403 части на милион (ppm). За Хенсън това е рецепта за бедствие.
Стопените ледове на Гренландия и Антарктика може да доведат до драматично увеличаване на морското равнище до 2100 г., изчислява той.
Когато писателят и еколог Бил Маккибън реши преди 10 години да започне кампания за борба с глобалното затопляне, той попита най-известния учен по въпросите на климата как би трябвало да се нарече този проблем.
„Той имаше предвид името „450.org“, спомня си Хансен.
Съвсем случайно, Хансен щял да публикува проучване, в което заключава, че таванът за нивата на CO2 трябва да бъде най-много 350 ppm. Така се родил 350.org, вероятно най-голямата организация на обикновени хора за борба с климатичните изменения в света.
„Хансен показва убедително, че много от въздействията на изменението на климата се случват по-рано и с по-голяма величина, отколкото очаквахме“, изтъква Майкъл Ман, директор на Центъра за наука за земната система в Пенсилванския държавен университет.
„Предишните прогнози на Джим се оказаха достоверни и ние действително пренебрегваме тази опасност“, каза той.
Майкъл Опенхаймер, професор по геология и международни отношения в Принстънския университет, коментира: „Приносът на Хансен към основната наука за изменението на климата е от основно значение за настоящото ни разбиране. Никой не е допринесъл повече“.
– Нехайство –
Дори ако човечеството успее да наклони кривата на емисиите на парникови газове далеч по-рано от сега, изглежда това няма да бъде достатъчно бързо, за да доведе нивата на CO2 обратно до 350 ppm до края на века, според Хансен.
„Вие ще трябва да премахнете 150 милиарда тона въглерод от атмосферата – повече от 10 пъти над количеството, което отделяме всяка година“, припомня той.
А и технология за това не съществува в момента.
Бележитият учен мисли какво ще наследят младите хора, включително и внучката му Софи. Заедно с 20 от своите връстници, тя предяви иск срещу федералното правителство за това, което най-добре може да се обозначи като „нехайство за климата“.
„Когато Конституцията на САЩ казва „ние, хората“, това означава и младите хора. Имаме конституционни права и тези права са нарушени“, казва девойката.
Случаят понастоящем преминава през федералната съдебна система и може един ден да приключи пред Върховния съд, заяви пред АФП един от адвокатите, представляващи ищците. Правителствените опити да стопират случая се провалиха.
Въпреки мрачните си прогнози обаче, Хансен не се е отчаял. Той продължава, например, да води кампания за пряк данък върху изкопаемите горива като единственият реалистичен начин за постигане на необходимите съкращения на вредните емисии в атмосферата.
За още интересни статии, анализи, коментари и интервюта следете страницата ни във Фейсбук Дебати.