„Президентът се държи странно от година-две. Откакто започна да назначава едно след друго служебни правителства, той се овласти и започна да приема това овластяване като естествена своя мисия. Той се държи като светски вариант на аятолах. Това минава всякакви граници.“
Това мнение изрази в интервю за БНР Стефан Попов, професор по философия и социология в Нов български университет.
Запитан за намеренията да се отнеме ритуалното правомощие на президента да издава указ за избора на „тримата големи“ в съдебната система – главен прокурор и председатели на върховните съдилища ВАС и ВКС, Стефан Попов коментира:
„Президентската институция има специални, процедурни, не толкова структури взаимоотношения с всички власти. Те са корективно, леко контролни. Не бих отнел това правомощие на президента. Второ, не бих го смесвал със служебното правителство. При служебното правителство
той става действителен заместник
на Народното събрание, което излъчва правителство. Тук той го излъчва.“
Според него служебното правителство може да се превърне във „временно правителство“, практика на базата на сравнителни изследвания в доста страни по света.
„Този вид – чисто служебното правителство, назначавано от президент, го няма дори в президентски републики. Това е прекалено силно лашкане на махалото от парламентарна към президентска република, от парламентарен контрол към липса на всякакъв контрол“, заяви Стефан Попов.
„Конституционният съд има ключови решения и ключова вина – както за усилване на властта на служебното правителство, така и по отношение на фризирането, замразяването на конституционния процес с решението от 2003 г.“, смята преподавателят по политическа философия.
Решението на Конституционния съд от 2003 г. (което парира всеки опит за по-голяма реформа в съдебната система – бел. ред.) е екзотично и
несвойствено за светска държава решение.
То блокира конституционния процес като в теократична държава, подчерта Попов. По думите му, партиите трябва да започнат широко и шумно публично оспорване на това решение.
„То е, със самата си поява, концептуално абсурдно. Това е много лоша бариера към нормален процес на еволюиращи конституционни промени. Трябва да падне в един момент.“
Има дълбока граница какво е за Конституция и какво не е. Предложенията за промени включват 1800 думи, а цялата Конституция е от 11 500 думи. Новите текстове засягат около 15% от обема ѝ – бъбривост, която може да бъде съкратена, смята Стефан Попов.
Според него извън чисто езиковата бъбривост, „има неща, които са нормативно подозрителни, съмнителни и няма нужда да бъдат вътре“.
Попов възрази срещу това „чл. 3 да се разгъва от едно изречение в четири алинеи, които щели да интегрират националната доктрина в Конституцията“:
„Аз не знам каква е тази национална доктрина. Времето на националните доктрини е в 19. век. Това е излишно и вредно. Да не говорим за 24 май, който е спорен въпрос.“
Още вътрешнополитически новини – четете тук
