Проф. Татяна Дронзина е доктор на политологичните науки. Тя е професор в катедрата по политология на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Гост-изследовател в университета в Гранада, Испания, била е директор на Института за мир и демокрация в Казахстан. Работи по темите за тероризма и радикализацията, автор е на книгата „За радикализацията“. Пред ДЕБАТИ тя коментира войната в Близкия Изток и ескалацията на напрежението между Израел и терористичната групировка „Хамас“.
Проф. Дронзина, как се стигна до избухването на този конфликт – очакван и предотвратим ли беше той? Знаем, че тази част от света е белязана с дълбоки исторически рани, които не зарастват десетилетия.
Всеки конфликт е предотвратим, ако има политическа воля да бъде предотвратен и никой конфликт не оправдава проливането на човешка кръв, а в този конфликт загинаха много хора.
Дали е имало сигнали, че този конфликт ще избухне? Да, разбира се, той даваше такива сигнали. Ясно е, че еврейското общество беше разединено от политиката на Бенамин Нетаняху в продължение на близо 20 години.
Ясно е, че „Хамас“ не смени терористичната си ДНК и парите,
които получаваха изобщо не ги използваха за благоденствието на палестинския народ или поне на палестинците, които живеят в ивицата Газа. Ясно е също така, че мирът между Израел и Саудитска Арабия беше на една ръка разстояние, ясно е, че това не устройваше много хора.
Ясно е също така, че „Хамас“ е прокси на Иран.
При това положение, вие виждате кои са основните играчи, знаем и кои са основните им интереси. Разбира се, че този конфликт би могъл да бъде предотвратен, но се оказа, че
войната е по-доходен бизнес отколкото мирът.
По тази причина започна и конфликтът, който започна с терористично нападение, а днес наричаме война.
Виждаме, че войната в Украйна остана на втори план, дори се появиха конспиративни теории за това, че конфликтът в Близкия изток е умишлено провокиран, за да „захлупи“ случващото се в Украйна. Има ли интереси, които се възползват от този конфликт и какви последици би имал той по отношение на войната в Украйна?
Понеже споменахте за конспиративни теории, аз ще кажа, че върхът на всички конспиративни теории е, че Русия е провокирала този конфликт. До този момент аз не съм намерила доказателства за това, а виждам, че и други не намират доказателства.
Но това не означава, че този конфликт не е в полза на Русия,
защото политическата констелация и конфигурацията на събитията играят в нейна полза. Това е очевидно.
Как ще се отрази това на войната в Украйна? Първият очевиден факт е, че общественото внимание е раздвоено. Тоест, новината в Украйна не е вече новина номер едно.
На второ място, САЩ ще бъдат принудени да предоставят средства в два конфликта. Единият – Украйна, другият – Израел. Очевидно е, че от финансова гледна точка това ще бъде неизгодно, въпреки че ние все още не знаем кой е взривил болницата в Газа и не знаем дали израелците се ползват от американската подкрепа в пълния ѝ размер, в който обикновено би се ползвала, или американците биха дали парите са за нещо друго. Например за установяване на мир или за водене на преговори.
На трето място трябва да подчертаем факта, че друг интерес, който е свързан с войната в Украйна и този конфликт, е, че и в двата конфликта Русия има интереси.
Това е общото между двата конфликта.
Как оттук нататък ще се отрази, дали ще пламтят едновременно двата конфликта? Аз се надявам конфликтът в Близкия изток да не прерасне в регионален и да не продължи дълго, защото, колкото повече време продължава, толкова по неблагоприятно ще се развиват нещата за Израел.
Вярно, че инициатор на събитията беше „Хамас“ с този безумен терористичен удар, но когато медиите започнат да публикуват снимки и да пускат клипове с безкрайните върволици от палестински бежанци, повечето жени и деца, общественото мнение ще се обърне на другата страна, няма да продължи да подкрепя Израел.
В този смисъл виждате ли някакво разколебаване в действията на Израел, които в първите часове на нападението, бяха доста крайни и остри, а към момента виждаме, че обявената от тях сухопътна инвазия се бави? Има ли омекване в позицията на Израел от последните дни?
Действително, като че ли има известно смекчаване в израелската позиция, защото – първо, срокът за евакуация на мирното население беше удължен. Това така или иначе трябваше да стане, защото първоначално дадения един ден беше нереалистичен срок, в който да могат да се евакуират 2.3 млн. души.
На следващо място, дали неблагоприятните метеорологични обстоятелства са предотвратили инвазията, както беше съобщено, това е друг въпрос.
Аз смятам, че Израел така също се е нуждаел от повече време, не толкова, за да подготви военната си операция,
колкото за да идентифицира и намери начините, по които цивилните жертви да бъдат по-малко.
Защото, стигне ли се до такова сухопътно настъпление, ще загинат много хора.
Има и смекчаване на позицията във връзка с отварянето на хуманитарните коридори. Говореше се, че ще бъдат пропуснати най-напред чуждестранните граждани или тези, които са с двойно гражданство. Не знам дали това неотваряне на коридорите* се дължи само на обстоятелството, че Израел има твърда позиция или пък Египет има намерение да се възползва от ситуацията и да я изтъргува.
Всички знаем, че финансовото състояние на страната не е блестящо, всички знаем как изигра козовете си навремето Ердоган, който каза, че ще възпре бежанския поток само срещу заплащане. Може би такова нещо се опитва да направи и Египет. Към този момент не знаем.
Във всички случаи обаче, мисля, че Израел ще направи всичко възможно, колкото и да беше голямо ожесточението в първите дни и гневът, който изпитваше този народ, мисля, че ще направи всичко възможно да бъдат ограничени цивилните жертви. Това не е в техен интерес и, второ, защото, дори и да не е ясно кой е отговорен за разрушаването на болницата в Газа, по-голямата част от арабския свят, а и една голяма част от населението на Западния свят, продължават да смятат, че това е Израел.
Знаете, че дори и в университета в Харвард, студенти протестираха в подкрепа на палестинската кауза и в резултат на това някои еврейски донори изтеглиха средствата, с които финансираха университета.
Сложна е ситуацията, никой няма полза от нея. Да видим обаче дали в крайна сметка здравият разум ще надделее и ще сложи някакви граници на този конфликт.
Пак казвам – никой няма сметка от този конфликт, включително и Иран, защото това занули неофициалното разведряване в отношенията на страната със САЩ.
Този конфликт неминуемо ще отприщи вълна на радикализация, виждаме вече как той отеква в Европа. Контразузнаванията на САЩ и Великобритания излязоха със съвместен брифинг, в който предупреждават за повишена терористична опасност, както на Континента, така и зад Океана. В този смисъл, само евентуална бежанска вълна ли стои като заплаха за националната сигурност на България, която е на кръстопътя между Изтока и Запада. Поне това разбрахме след срещите при президента и премиера с началниците на служби у нас?
Аз споделям възгледа, който беше изказан, че непосредствена опасност за нашата страна няма. Това обаче не означава, че няма никаква опасност. Повечето българи се опасяват от миграцията и те, разбира се, имат право да го правят, както и европейците.
Нека обаче да кажа, че фактите, които са свързани с миграцията, трябва да бъдат тълкувани много внимателно, защото статистиката показва, че 89 процента от терористичните атентати са извършени от имигранти второ или трето поколение.
И ако се разгърне отново терористична вълна в Европа, моето мнение е, че в
нея няма да бъдат въвлечени хора от Близкия изток.
В основата ѝ ще бъдат радикализирани на места мюсюлмани.
Разбира се, това не означава, че няма връзка между миграцията и тероризма. Има, разбира се. Връзката между миграцията и организираната престъпност е факт. Трябва да кажем, че има икономически имигранти, които се присъединяват към терористичните групировки по време на пътуването си. Тоест, те не са имали намерение да го направят, но при пътуването си се решават на това.
И, най-сетне, има такива, които идват с тази цел. Но според мен терористичните организации ще използват вътрешен ресурс. Тоест, представете си един мигрант, който идва от Близкия изток – той не знае езика, няма паспорт, няма свободата да пътува. Няма да е кой знае колко полезен на джихада.
Продължавам да мисля, че местният ресурс ще бъде решаващ.
Опитът показва, че в последните години терористичните атаки в Европа са свързани с нелегалната имиграция и миграция. Между 2014 и 2020 година 16 процента от терористичните актове са били извършени от незаконни имигранти. През 2020 година този процент нараства да 25 процента, а във Франция той е 33.
Така че би следвало да се вземат мерки за контролиране на нелегалната миграция и от тази гледна точка, мерките предложени от министъра на отбраната проф. Тодор Тагарев – да бъде подпомогнато опазването на границата с допълнителен ресурс от военнослужещи, е напълно на място.
Това не означава, че с мигрантския поток няма да проникват радикални елементи. Ще проникват, но те едва ли ще са обикновени извършители. Те ще са по-скоро „герои“, осеяни със „слава“, които могат да вдъхновят мюсюлманите и според мен европейските специални служби би трябвало да фокусират вниманието си върху този профил.
И последното – на въпроса: „Означава ли, че мигрантските потоци не представляват пряка опасност за ЕС?“, аз бих отговорила така: разбира се, че представляват, само че не непосредствена, защото тези имигранти, които влизат в непропорционално големи маси, не могат да бъдат интегрирани за кратко време. Докато не бъдат интегрирани, те ще бъдат радикализирани, за тях няма друг път.
И накрая нека да добавя това, че лесно е да се дават рецепти, но е трудно да се изпълняват. Проблемът с нелегалната миграция е сериозен. До този момент виждахме, че миграционните потоци досега някак минаваха през България, но и я заобикаляха. Никога не знаем какво ще дойде в ума на един травмиран нелегален имигрант, който е в България, платил е сума на трафикантите, за да бъде доведен дотук и изведнъж се вижда изоставен, без перспектива.
Той е способен да извърши крайни действия, не е нужно да бъде атентат с взривни вещества, а такъв, както нападенията във Франция например – с нож. Независимо от това, че няма непосредствена опасност, на мястото на нашите служби аз бих била бдителна.
*Интервюто е взето преди разговорите на американския президент Джо Байдън с египетския президент Абдел Фатах ас Сиси за отварянето на граничния пункт „Рафах“ за хуманитарни доставки в Газа.
