Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. Бивш главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК. От години следи ситуацията в Близкия изток.
Очевидно Русия търси контакт с Иран. Може ли да кажем какво точно търси от тази държава?
След 24 февруари, когато Путин започна агресията срещу Украйна, Русия се опитва да използва част от периферията на сблъсъка Изток-Запад, и да привлече тази периферия в полза на плановете си спрямо Украйна и Запада. Нещата се пренастроиха. Битката е освен за Украйна, но и за периферията, а Близкият Изток е част от тази периферия. Онова което виждаме като развитие на глобализацията в политиката е едно разпадане. Русия желае да върне ситуацията от времето на Студената война и да привлече „третия свят“ – неутралните държави, които нито бяха с Изтока, нито със Запада. Сега се получава нещо сходно. В тази източна периферия Русия се опитва да степенува отношенията си с отделните държави, така че част от тях да се превърнат в полюс.
Русия очаква от Иран да се получи пълна симбиоза между двете държави. Естеството на управление на двете държави е много сходно – авторитарно. Те изповядват една и съща ценностна система и една и съща практика на насилие и терор – всичко онова, което западната ценностна система отрича. От политическа гледна точка може би Иран, а не Китай, е най-близката до Русия държава. Освен политическата и военно-стратегическа симбиоза между Иран и Русия, изключително важна е симбиозата в икономиката или желанието на Русия да използва опита, който Иран е натрупал след повече от 40 годишни санкции. В момента се опитват двете централни банки да координират двете разплащателни сметки, създадени в условията на санкции наложени от Запада. Това е много важен компонент, защото още преди 2 – 3 години иранците предложиха да направят една много широка евразийска общност, един евразийски стратегически съюз, като дори предложиха създаването на единна валута по подобие на еврото. Тоест едва ли не да се създаде единна икономическа, политическа и военно-стратегическа система. Но това е по-скоро химера във визионерите на Иран и Русия, защото двете държави са конкуренция на световния нефтен пазар.
От 24 февруари до този момент, руският нефт е насочен към традиционните пазари на Иран, а производството на нефт в Иран е спаднало със 700 000 барела дневно. Много може да говорим за това сътрудничество, което е някак си дебнене, а не реално партньорство. Това са инвестициите, които прави Русия в Иран, използвайки ги, като политически инструмент – дават заеми, а с тези заеми се купуват важни инфраструктурни проекти. Когато Иран не са съгласни с конкретна постановка или позиция, руснаците им припомнят, че те им дължат пари – нещо, което виждаме в Европа чрез „Газпром“. Дори по времето на старото иранско правителство имаше конфронтация между иранския външен министър и Сергей Лаворов, в която Лавров се опита да командва и да налага мнение. Тогава разбрахме че Русия се държи като настойник над Иран, благодарение на факта, че дава много щедри заеми. Двете държави се стремят към симбиоза, но тя не може да бъде равностойна в компанията на Русия.
По отношение на Сирия – тя е част от дългата фронтова линия, започваща от Беларус, минавайки през Донбас, Крим и стигайки до Сирия. Не случайно Сирия е тази, която най-бързо реагира на поканите на Русия в политическата сфера. Това беше първата държава, която призна двете самопровъзгласили се републики Донецка и Луганска. Именно Сирия още през 2016 г, призна Южна Осетия. Съществуват специални икономически връзки между Крим и Сирия. Сирия е нещо като инструмент за прилагане на политиката на Русия в Близкия Изток. Москва се опитва са привлече и в други страни като Алжир и Египет, но отношенията им не са толкова близки. Не случайно страните от Персийския залив бяха споменати като една от териториите, които ще бъдат обект на голяма битка за отвличането им от орбитата на Запада и по-специално САЩ. Буквално месец и половина преди Байдън да посети Саудитска Арабия, Сергей Лавров направи също посещение в Саудитска Арабия. Битката е значима и важна защото тя е неутралната периферия, която е много важна за регулацията на световния нефтен пазар.
Очаквате ли да има алианс на авторитарните режими като Иран, Русия и Китай, който да се изправи срещу демократичния свят? До какво може да доведе това според вас?
Да се възпроизведе абсолютно същата двуполюсна схема както беше до 1989г. – много ясно изразен лидер на дадения лагер няма да се получи, защото Изток, в лицето на Иран, Китай, Индия, никога не биха се съгласили да влязат в един подобен монолитен блок с Русия. Практиката показва, че той винаги ще бъде губещ. Ще бъде едно хлабаво съединение, в което отделните страни – членки на този колективен Изток ще се опитат да извлекат собствени ползи за сметка на това, което не им дава Западът. Ако трябва да кажем защо Ердоган беше в Техеран – той е недоволен, че Джо Байдън не направи посещение в Анкара, така както направи Обама, след като беше избран. Подобен съюз не почива върху някаква идеология или ценностна система. Това е един съюз на недоволство от Запада. Някои от тези държави са по-близки по между си като Русия и Иран, въпреки различните си режими – единият теократичен, другият авторитарен, те имат много силна ненавист към Запада. Докато Ердоган се опитва едновременно да използва тази си близост с Изтока и да взима дивиденти от Запада. Да не забравяме, че той никога няма да напусне НАТО.
Възможно ли е Ислямският свят да бъде алтернатива на Европа за Русия?
В никакъв случай. Ето ако например погледнете сключеното споразумение за износ на зърнени храни с Украйна, в което подписите са на представители на трите страни и на ООН. Всъщност това, което дойде при нас като информация е, че Русия е направила тази отстъпка за износ на украинското жито, след като ЕС се е съгласил да премахне ембаргото за износ на руски селскостопански продукти и цимент за Европейския съюз.
Европа си остава обетованата земя за Русия. Това е партньорът, който е предвидим, платежоспособен и това е моделът, към който Русия се опитва да изгради някакви партньорски взаимоотношения, които тя загуби. Връщане назад няма. Ислямският свят може да бъде периферия, но не и алтернатива, може да бъде инструмент за натиск, може да бъде дразнител, може да бъде стимул, за да се откаже ЕС евентуално от някакъв вид санкции, които са наложени към Москва. Това са над 5000 мерки, това е безпрецедентно, дори и Иран няма толкова. Европа обаче е без алтернатива за Русия и те много добре го знаят, въпреки изявленията, въпреки лицемерната дипломация, въпреки шикалкавенията, лъжите и всякакъв такъв дипломатически инструментариум, на който ние европейците сме се нагледали.
