Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. Бивш главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК. От години следи ситуацията в Близкия изток.
Проф. Чуков, в свое интервю премиерът на Израел Бенамин Нетаняху призна, че въоръжените сили на страната не са успели да сведат до минимум цивилните жертви в Газа. Губи ли международна подкрепа Израел във войната му с „Хамас“?
За съжаление тя намалява. Нека да кажем следното – на 40-ия ден след терористичната атака на „Хамас“, може би първите две седмици Израел имаше тотално медийно преимущество.
Лидерът на опозицията Яир Рапид, може би на 20-ия ден каза, че Израел губи вече подкрепа и тази подкрепа върви надолу – ние виждаме много силните размествания на политическите пластове в Европа.
Видяхте ремонт на кабинета в Лондон, виждате позицията на Макрон, която беше много стриктно произраелска – сега вече е балансирана. Виждате, че в Западна Европа много големи маси – това са мигрантските маси, които навлязоха през 2015 година, които са традиционно силни – всичко това обърна общественото мнение.
Израел няма как да не се съобразява с променените обстоятелства,
с оглед на това, което регулира властта, което моделира властта в своя най-голям съюзник – Западът.
Междувпрочем в САЩ ситуацията е подобна. Там има едно течение, което е в рамките на Демократическата партия, това са ляво-либералите – говорим за десетки, дори може би повече от 100 конгресмени от тази партия, които много силно критикуват политиката на Джо Байдън и това е всвеизвестният Бърни Сандърс, сенаторът Саманта Пауър – това са известни сенатори, които са много пропалестински.
Така че тези гласове стават все по-силни, на базата на тази информация, която идва Ивицата Газа.
Между другото, тези числа за около 11 хиляди убити, се дават от „Хамас“. Тоест, дали това е истина, или не – не можем да знаем, но Европа е много чувствителна на всякакви хуманитарни катастрофи. А репортажите, които идват от Ивицата Газа са кървави.
Така че всичко това върви паралелно с общественото мнение и с леко отстъпление.
Дори тук, на Балканския полуостров, виждате че имаше разместване на пластовете –
и в съседна Румъния, и в съседна Гърция.
Това означава ли, че всъщност бързо забравихме как тръгна тази война – кървавата и безпрецедентна терористична атака на „Хамас“ от 7 октомври и че всъщност действията на Израел, без да се опитваме да оправдаваме цивилните жертви, разбира се, са провокирани от това, че държавата защитава своята сигурност? Дори тук може да се направи паралел с войната в Украйна – като че ли забравихме откъде тръгна агресията.
Двете войни вървят с различен тип мнения на хибридна война. Може да се направи паралел между двете хибридни войни, като аз си мисля дори, че в този случай „Хамас“ е по-силен от Русия.
Защо? Защото има огромни мигрантски маси в Западна Европа и те всъщност „дърпат черджето“, те разместват политическите пластове, раздвижват властта.
Една Русия има сравнително ограничено влияние в Европа – най-вече Орбан, може би новото словашко правителство, което не се афишира. В България има активна Пета колона също, въпреки че тя е в опозиция, слава Богу!
Докато Западна Европа си остава сравнително компактна. Там руската пропаганда идва отгоре, влиза чрез отделни лидери, влиза чрез отделни партии и корупционни практики.
„Хамас“ пък действа със своята пропаганда отдолу – тези милиони мигранти, които са приети, излизат в центъра на Лондон и всякаква опозиция от страна на вътрешния министър не се приема. В тази ситуация Риши Сунак беше принуден да направи ремонт на кабинета. Ето, това е класическа схема.
Знаете, войната не се води само на терен, не е само военно-стратегическа, тя е информационна, тя е хибридна, тя е психологическа и за съжаление тези факти, които предизвикаха тези вълни – агресията на Русия, агресията на „Хамас“, тези които генерират тази хибридна война, всъщност много умело прикриват тези факти.
Ако погледнете при арабите, не казвам всички, но огромната част всъщност говорят
само за жертвите в Газа и израелските жертви не ги споменават,
защото не им е удобно.
Постоянно се появяват нови кадри от първите атаки от 7 октомври. Прави впечатление поразителната липса на израелски сили за сигурност и слабата реакция на тази атака. Разбира се, тя е асиметрична по рода си и на такива нападения невинаги се отговаря бързо и лесно, но все пак прави впечатление липсата адекватна реакция. Защо Израел се оказа неподготвен въпреки по-голямото си превъзходство?
Така е. Има един израелски генерал – Ицках Брек, който буквално няколко месеца преди атаката, 7 или 8 месеца преди нея, е направил посещение при премиера Бенамин Нетаняху. Тогава той е заявил следното: Израелската армия в момента не е в състояние да гарантира сигурността на държавата Израел. Това не е тази армия от 1948 година. Хора, които не са обучени, не са мотивирани, които нямат способностите на първите войници, защитаващи държавата Израел.
Нетаняху просто го е изслушал и от този разговор не е имало никакви последствия.
Ето това е, което според мен, до голяма степен е проспано – ръководството на държавата счита, че след като тя съществува 75 години, нещата някак си са се уталожили, враговете са победени, те са по-слаби, преимуществото е тотално.
Но какъв е проблемът? Проблемът е, че Израел има невероятно преимущество в технологичната сфера, в електрониката – там са на световно ниво, но в крайна сметка човешкият фактор се оказва решаващият.
И тук е мястото да кажем, че излязоха много детайли. Непростими пропуски – например, шефът на военното разузнаване на 7 октомври, в деня на атаката е на почивка в Тайланд.
След това, антитерористичното звено Shin Bet, в 6.30 часа, когато започва тази атака, дори не се обаждат по телефона и не уведомяват министър-председателя, тъй като не могат да оценят, че това е колосална, огромна атака. Те считат, че това е нещо локално.
Месеци наред терористите са тренирали превземането на кибуц и са създали изкуствен кибуц без това да направи впечатление на никого.
Това са низ от грешки. Израел се уповават на стари лаври, на стари постановки, които вече не са актуални.
Ние виждаме, че „Хамас“ има 30 хиляди бойци, добре обучени във всяка една от сферите. Те дори имат военноморски сили, имат си разузнаване, имат си специални части.
Тези неща, ако бъдат проспани, се получава 7 октомври.
Очевидно е, че вероятно само международният натиск ще спре тази война. Има ли изгледи този конфликт да приключи скоро?
Да, това е големият въпрос. На мнение съм, че до два дни ще бъде направена първата сделка за освобождаване на заложниците.
Това е ключов момент във войната, като това освобождаване ще бъде на три етапа. Става въпрос за много специфично освобождаване, било то чужденците, било то децата, било то жените. Много дълго се надлъгваха – повече от 20 дена.
Какъв е обаче проблемът оттук насетне?
Израел не иска да се повтарят събитията от 2014 година, когато войната продължи 50 дни и когато имаше 12 хуманитарни паузи, примирия.
В момента това не искат да го правят Израел, защото при всяко едно примирие „Хамас“ се прегрупира, освежава се, взима глътка въздух и поради тази причина това, което, може би, се чува и излезе като информация, е, че военният министър Йон Галант е казал, че на тези палестинци, които напуснаха Северна Газа, ще им бъде позволено да се върнат в своите домове в началото на 2024 година.
Тоест, може би някъде още около месец и половина. Дали обаче това ще стане, зависи от целите, които Израел си постави.
