Един от парадоксите на бъдещето, в което ще израстват децата ни, е, че с напредването на цифровизацията, нуждата от широки основни знания ще става все по-важна, вместо просто от ограничени специфични умения. Това заяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на среща с директори и учители от математически и природо-математически гимназии в Националната природо-математическа гимназия (НПМГ) „Акад. Любомир Чакалов“, на която бяха обсъдени стратегии за подобряване на преподаването на математика и природни науки. Информацията беше разпространена от пресцентъра на Министерството на образованието и науката (МОН).
„Нашата образователна система е прекалено амбициозна в отношение на профилираната подготовка“, подчерта министър Вълчев. Той отбеляза, че прекомерно амбициозните програми по определени природни науки, като химия и физика, отблъскват учениците със средни умствени способности. В същото време, часовете по тези предмети са ограничени, а материалът е труден, което принуждава ученици и учители да препускат през него.
„Все по-явно е, че математиката и природните науки ще заемат централно място в професиите на бъдещето. Тъй като математиката развива важни умения, като логическо мислене, абстрактна интелигентност, дисциплина на мисленето и концентрация – качества, важни за 21-ви век“, добави министър Вълчев. В тази връзка, МОН планира различни инициативи за насърчаване на обучението по математика и природни науки, които ще бъдат обсъдени с представители на математическите гимназии.
Обсъжда се profiliranata podgotovka да бъде по-умерена, а учебните програми да бъдат адаптирани, за да предоставят повече време за затвърдяване на знанията, практическа работа и задълбочено учене. Министърът предложи също така идея за регламентиране на хибридни профили в гимназиите, което ще осигури възможности за разширено изучаване на математика или природни науки в добавка към основния профил. „Трябва да адаптираме образователната система към интересите на обществото и подготовката на кадри за сектори, които ще улеснят икономическото развитие на нашата страна“, сподели министърът.
Беше засегнат и въпросът част от математическите и природо-математическите гимназии да преминат в категорията специализирани училища. Това ще позволи на учениците, приети в тези гимназии след четвърти клас, да продължат обучението си до завършване на гимназията. Училищата ще продължат да приемат ученици и след седми клас, а при необходимост да създават допълнителни класове.
В дискусията участваха също заместник-министърът на образованието и науката д-р Емилия Лазарова, директорът на дирекцията „Съдържание на предучилищното и училищното образование“ в МОН Евгения Костадинова, представители на академичната общност, експерти от МОН, преподаватели и училищни ръководители.
Както БТА съобщи, ако се предвиди матура по математика, то тя няма да е в близко бъдеще. Разговорът за насърчаване на изучаване на математиката преминава в защитата на темата за матурата, а не започва с нея. Трябва да предприемем много стъпки преди това – да увеличим часовете в учебните програми, да подготвим повече учители. Основното ограничение в разширяването на изучаването на математика в гимназиалния и прогимназиалния етап е недостигът на учители по математика“, каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев вчера по БНТ.
БТА припомня, че наскоро министър Красимир Вълчев участва и в среща с директори и преподаватели по математика и информатика от математически и природо-математически гимназии в цялата страна. По време на дискусията, проведена в Софийската математическа гимназия (СМГ) „Паисий Хилендарски“, министърът изтъкна, че математическите гимназии са съществени за да бъдем силна нация в епохата на изкуствения интелект.
