Мандатът на председателите на върховните съдилища и на главния прокурор да е пет години, но да имат право на втори. След края на мандата им съдебните инспектори да нямат право да се връщат в системата, а да получават право на пенсия. Парламентът да избира с мнозинство от две трети, а не с обикновено мнозинство, членове на Конституционния съд (КС). А служебният премиер да е или председателят на КС, или председателят на Народното събрание, или управителят на Българската народна банка.
Това са основните нови положения в общия проект за промени в Конституцията, внесен днес и подписан от 166 депутати от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС (пълния му текст виж тук).
За бързи промени в Конституцията (не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването на предложението за това) се изискват 180 гласа – мнозинство три четвърти от всички народни представители на три гласувания в различни дни. Ако няма 180 гласа, но повече от 160, предложението за промени в Конституцията се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При това ново разглеждане то се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители, т.е. 160 депутати.
От внесения проект очаквано е отпаднала идеята за ограничен брой мандати на кметовете, както и споменаването на Левски, Кирил и Методий и просвещението. Вместо това, в чл. 23 се допълва: „Образованието, науката и културата, и опазването на културно-историческото наследство са стратегически национални приоритети”.
А за националния празник се предлага нов чл. 170, който гласи: „Националният празник на Република България е 24 май – Ден на българското слово, просвета и култура, и на кирилицата. Другите официални празници се уреждат със закон”.
В основата си общият проект е този вече представен от ПП-ДБ. Въпреки критиките и опасенията на специалисти по конституционно право, с него се премахва Висшият съдебен съвет (ВСС) като общ орган за управление на съдебната власт. Той остава орган само за съдиите и както „Лекс“ писа, ще има 8 членове избрани от съдиите, 5 от Народното събрание (които не може да са съдии, прокурори и следователи), в него ще влизат и двамата председатели на върховните съдилища. Прокурорският съвет ще има 10 членове и включва по право главния прокурор, двама членове, избирани пряко от прокурорите, един, избиран пряко от следователите и шест членове, избрани от Народното събрание. За шестимата от парламента има забрана да не са прокурори и следователи, но няма такава да са съдии.
Мандатът и на двата съвета се предлага да е 4 години, а не 5, както е сега.
Мандатът на тримата големи: Вместо един за 7, два по 5
Както бяха предвидили от ПП-ДБ, така и в общия проект, президентът е „елиминиран“ от процедурата за назначаване на председателите на ВКС и ВАС и на главния прокурор. Те ще се избират от съответния съвет – съдебен или прокурорски.
Освен това мандатът им няма да е 7 години, а само 5, но за разлика от досегашния регламент, ще имат право и на втори. Т.е. може да останат на поста общо 10, а не 7 години.
Въпреки критиките в тази насока, ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС запазват предложението главният прокурор не само да не може да упражнява надзор за законност, но и да не може да осъществява методическо ръководство над прокурорите, а последното е възложено на Прокурорския съвет.
Освен това се стеснява значително правомощието му да сезира КС. Предложената разпоредба гласи: „Главният прокурор може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите“. Т.е. той ще може да се обръща към КС не за всеки случай на противоконституционност на закон, а освен това няма да има право да отправя и тълкувателни искания.
Главният прокурор е определен в проекта като „административен ръководител на върховната прокуратура“.
Той ще се избира от Прокурорския съвет по предложение на трима членове на Прокурорския съвет или на министъра на правосъдието.
Освен това участието на прокурора в граждански и административни дела силно се ограничава. Той се свежда до следното: „В случаите, определени със закон, участва в граждански и административни дела за защита на правата и законните интереси на малолетни и непълнолетни лица и за защита на значим обществен интерес на лица, които се нуждаят от закрила.“
Съдебните инспектори – след края на мандата с право на пенсия
Инспекторатът към ВСС се преименува на Инспекторат на съдебната власт. Той, както и досега, ще се състои от главен инспектор и десет инспектори, които се избират от Народното събрание с мнозинство от две трети от депутатите.
Мандатът на инспекторите е 5 години, с право на само едно преизбиране.
Голямата новост е, че в Конституцията се записва: „След приключване на мандата им главният инспектор и инспекторите не могат да заемат длъжности в органите на съдебната власт. Те придобиват право на пенсия и могат да се пенсионират по ред определен със закон“.
На инспектората се възлагат следните правомощия:
- да проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяването на техните функции;
- да извършва проверки за почтеност на съдии, прокурори и следователи, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване независимостта на съдиите, прокурорите и следователите;
- да извършва проверки по сигнали за нарушаване на закона и на съдопроизводствените правила, включително за нарушаване правото за разглеждане и решаване на делата в разумен срок;
- при констатирани системни или груби нарушения на закона и на съдопроизводствените правила от страна на съдии, прокурори или следователи прави мотивирани предложения до съответния съвет за налагане на дисциплинарни наказания на същите, включително за понижаването и освобождаването им от длъжност, както и за временно отстраняване от длъжност в случаите на възбудено срещу тях наказателно преследване;
- да информира Висшия съдебен съвет, Прокурорския съвет и министъра на правосъдието за дейността си.
Отпада забраната за двойно гражданство на депутатите. Председателят на КС може да е служебен премиер
„За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който е навършил 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода”, предвижда чл. 65, ал. 1 от проекта.
Освен това в проекта е предвидено, че Народното събрание не заседава само един месец преди провеждането на изборите, а не два, както е сега. С конституирането на новоизбраното Народно събрание се прекратяват пълномощията на предишното. А служебен премиер се назначава между заемащите три длъжности – председател на Народното събрание, председател на КС и управител на БНБ.
Чл. 99, ал.5 от Конституцията се предлага да гласи: „Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на служебния министър-председател назначава служебно правителство. За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, председателя на Конституционния съд или управителя на Българска народна банка. Когато в 7-дневен срок президентът не назначи Министерския съвет, предложен от определения служебен министър-председател, служебното правителство се избира от Народното събрание. Президентът насрочва избори за ново Народно събрание в срок до два месеца след назначаване на служебното правителство. В този случай Народното събрание не заседава в едномесечен срок преди произвеждане на изборите”.
В общия проект остава заложената в този на ПП-ДБ уредба за индивидуалната конституционна жалба. И се предвижда, че гражданите и юридическите лица могат да сезират КС с искане за установяване на противоконституционност на закон при условия и ред, определени в закона и в правилника на КС“. Освен това се дава право на всеки съд да сезира КС с искане за противоконституционност.
Източник: lex.bg
Още вътрешнополитически новини – четете тук
 се){kind=link}