Кучетата в нашето съвремие преминават към нов еволюционен етап на опитомяване, смятат учени, цитирани от Мейл онлайн.
Тезата е на научните експерти по кучетата Брайън Хеър и Ванеса Удс, които твърдят, че поведенческите черти на тези животни днес са подложени на трета вълна на опитомяване.
Хеър е професор по еволюционна антропология в Университета Дюк и директор на Центъра за познание на кучетата в същия водещ американски университет. Удс ръководи програмата Puppy Kindergarten („Кучешка детска градина“) на центъра, която обучава малки животни за кучета асистенти, известни и като служебни кучета, на хора с увреждания и ограничения.
Днешните животни от този вид са подложени на трета вълна на опитомяване и тя е предизвикана от желанието на хората да имат дружелюбни, спокойни и подходящи за заседнал начин на живот домашни любимци, смятат учените.
Само допреди десетилетия кучетата са били възприемани като работни животни, натоварени с лов на вредители, пазене на добитък и охрана на домовете. Днес обаче общуването е станало много по-важен приоритет за собствениците на домашни любимци.
По-ранно проучване, проведено през 2017 г. от шведски изследователи, установява, че тази промяна е повишила нивата на хормона, отговорен за социалната връзка при кучетата, и особено при кучета-асистенти.
Проучването стига до заключението, че хормонът окситоцин е този, който кара кучетата да търсят контакт със своите стопани.
Според изследователите, когато хората опитомили вълците и ги превърнали в любвеобилните домашни любимци, които познаваме днес, чувствителността на кучетата към окситоцина се увеличила.
Проучването на шведските учени изследва как кучетата са развили уникалната си способност да работят заедно с хората, включително готовността им да „поискат помощ“, когато са изправени пред труден проблем.
Изследователите подозират, че в това е намесен хормонът окситоцин, тъй като е известно, че той играе роля в социалните взаимоотношения между хората.
Ефектът на окситоцина зависи от това колко добре се свързва той с рецептора си в клетките. Предишни проучвания показват, че вариациите в генетичния материал, разположен в близост до гена, който кодира окситоциновите рецептори, оказват влияние върху способността на кучетата да общуват. С други думи, социалните умения на кучетата са частично заложени в тяхната генетика – по-конкретно в гените, които контролират чувствителността им към окситоцин.
Изследователите наблюдавали 60 голдън ретривъра, които се опитвали да повдигнат капака на буркан с лакомства, който умишлено бил направен невъзможен за отваряне.
Те също така взели ДНК-мазки от вътрешността на носовете на кучетата, за да определят кой вариант на окситоциновия рецептор има всяко от тях.
Кучетата извършили този поведенчески тест два пъти – веднъж след като получили доза окситоцинов спрей за нос и веднъж след като получили доза неутрален физиологичен разтвор за нос.
Екипът измерил времето на кучетата, за да види колко време ще се опитват да отворят буркана сами, преди да се обърнат към стопанина си, за да поискат помощ.
Резултатите показали, че кучетата с определен генетичен вариант на рецептора са имали по-силна реакция към окситоциновия спрей, отколкото другите кучета, и че дозата окситоцин ги е накарала да поискат помощ по-често, отколкото дозата физиологичен разтвор.
Тези открития дават представа за това как опитомяването е променило гените, които влияят върху социалните умения на кучетата.
Сега експертите по кучетата Брайън Хеър и Ванеса Удс казват, че поведенческите черти на животните вече са подложени на трета вълна на опитомяване. Това се случва, тъй като ролята, която играят в живота ни, се е изместила от работна в другарска. Това е променило тяхното поведение, а може би и биологията им.
„Кучешка детска градина“ за дресировка на кучета асистенти към Университета Дюк, където те провеждат наблюденията си, служи и като дългосрочен изследователски проект за оценка на това как различните стратегии за обучение влияят върху поведението и когнитивното развитие на кучетата.
Изучаването на тези кученца е убедило Удс и Хеър, че кучетата асистенти са „уникално добре адаптирани към живота в 21-ви век“, пишат те в The Atlantic.
Тези кучета са „висококвалифицирани професионалисти“, които могат да помагат на собственика си при изпълнението на задачи, остават спокойни и тихи, когато не работят активно, и имат уникално приятелски нагласи. За разлика от повечето домашни кучета, кучетата асистенти се привличат от непознати, дори когато са малки, пишат Удс и Хеър.
„Нарастващата дружелюбност изглежда е променила биологията на тези кучета, точно както е станало преди хиляди години“, допълват изследователите. Тези висококвалифицирани кучета въплъщават чертите на идеалния кучешки спътник.
Кучетата асистенти се вписват в живота на своя стопанин по начин, по който много неувредени собственици на кучета биха искали техните домашни любимци да са в техния живот, пишат Удс и Хеър.
Дори само преди няколко десетилетия кучетата са били възприемани по много по-различен начин, отколкото днес. Те са били работни животни, натоварени с работа като лов, пазене на стада и охрана на дома и хората в него – обусловени да бъдат активни и нащрек.
До 90-те години на миналия век кучетата прекарваха по-голямата част от живота си навън. Без разрастващата се урбанизация, която познаваме днес, те са имали достатъчно пространство за скитане и изследване. Ако в миналото кучето ви спеше на леглото ви, вероятно щяхте да се събудите покрити с кърлежи или бълхи, пишат изследователите.
Но днес все повече живеят в гъсто населени райони и следователно прекарват много повече време вкъщи. Освен това те по-често влизат в контакт с непознати кучета и хора.
Тази промяна е довела до това, че някои поведения, които са правили кучетата привлекателни за нашите предци, са станали невалидни днес, пишат Удс и Хеър. Например „предпазването от непознати хора и животни може да направи кучето по-трудно за най-обикновено разхождане из квартала“, установяват те.
„Кучетата, които са по-енергични, по-възбудими, по-страхливи или по-тревожни от средното, много по-често биват отказвани в приюти, където трудно могат да намерят нов дом, допълват те – и това ги поставя в еволюционно неизгодна позиция“.
Удс и Хеър смятат, че този нов обществен натиск води до трета вълна на опитомяване на кучетата, като кучетата-асистенти представляват най-развитите членове на вида.
„Кучетата асистенти може и да изглеждат като обикновения лабрадор ретривър, но в сравнение с военните кучета или обикновения семеен лабрадор, те са почти различна порода“, пишат изследователите.
„Разликите между кучетата асистенти и домашните любимци също така показват колко различна може да стане една популация от кучета за по-малко от 50 години“, добавят те.
Опитомяването на кучетата датира отпреди 40 000 до 14 000 години. Първата вълна започва, когато хората са живеели като събирачи на храна и често са оставяли хранителни отпадъци в покрайнините на своите селища.
Вълците, които са се възползвали от този предвидим, богат на енергия източник на храна, са получили предимство за еволюционно оцеляване, казват Удс и Хеър и допълват: „В резултат на това с течение на поколенията привличането на животните към хората е заменило страха и агресията“. Това е първата вълна на опитомяване.
Втората вълна започва след индустриалната революция. По това време надигащата се средна класа искала кучета, които да олицетворяват добрия вкус и разполагаемия доход на своите собственици. Това подтиква хората от Запада да започнат да развъждат кучета със специфични физически характеристики, като в крайна сметка създават повечето от 200-те породи кучета, признати днес от Американския киноложки клуб, пишат изследователите.
Тъй като днес навлизаме в третата вълна на опитомяване – която е по-фокусирана върху приспособяването на характерите на кучетата към нашия модерен свят, Удс и Хеър смятат, че хората трябва да поемат активна роля в улесняването на този процес.
„За щастието на кучетата и на техните стопани хората трябва да развъждат и обучават повече кучета като животни асистенти и да започнат нова вълна на опитомяване на кучетата, за да им помогнат да се впишат в новия свят, който ние сме създали“, пишат учените в заключение.
