Неуспешният опит за военен преврат в Бенин постави страната в центъра на нова вълна от сътресения, които разтърсват Западна Африка през последните години. Въпреки че лоялните на президента Патрис Талон сили бързо възстановиха контрола, събитията разкриха дълбоки вътрешни напрежения и опасна геополитическа динамика в един от последните относително стабилни бастиони на демокрацията в региона.
Как протече опитът за преврат
В ранните часове на деня въоръжени метежници превзеха националната телевизия в икономическата столица Котону и обявиха, че властта се поема от „комитет за национално спасение“, оглавяван от полковник Тигри Паскал. Бяха обявени разпускане на институциите, суспендиране на конституцията и затваряне на границите.
Само часове по-късно вътрешният министър съобщи, че заговорниците са контролирали единствено телевизията. Президентът Патрис Талон потвърди, че лоялните сили са „ликвидирали последните огнища на съпротива“. Арестувани бяха най-малко 14 души. По искане на Котону Нигерия изпрати бойна авиация и разположи войски по границата, а по-късно се включиха и сили на ЕКОВАС.
Защо Бенин беше смятан за „остров на стабилността“
Докато съседните Нигер, Буркина Фасо, Мали, Гвинея и Гвинея-Бисау преживяха успешни военни преврати, Бенин до този момент устояваше на тази вълна. Страната бе сочена като един от редките примери за относително стабилна демокрация в регион, разкъсван от джихадистко насилие, бедност и институционален разпад.
Икономически Бенин постигна значителен растеж през последното десетилетие, особено в търговията, инфраструктурата и пристанищната дейност. Котону е ключов търговски хъб за целия регион, включително за вътрешноконтинентални държави като Нигер и Буркина Фасо.
Вътрешното напрежение: избори, опозиция и обвинения в авторитаризъм
Въпреки икономическия растеж президентът Патрис Талон все по-често е обвиняван в авторитарен завой. От 2016 г. насам изборното законодателство беше променяно, ключови опозиционни лидери бяха отстранени от политическия процес, а най-голямата опозиционна партия е извадена от надпреварата за предстоящите президентски избори през април.
Това създаде силно напрежение в армията, сред опозиционно настроени среди и в част от обществото, което възприема управлението като стабилно, но все по-затворено към политическия плурализъм. Именно тази комбинация – избори, ограничена опозиция и усещане за „бетониране на властта“ – е класическа предпоставка за военни авантюри в Африка.
Геополитиката: защо външният свят реагира толкова бързо
Реакцията на Нигерия, Франция, ЕКОВАС и Африканския съюз беше изключително бърза и координирана. Причината не е само защитата на демокрацията, а стратегическото значение на Бенин.
Страната е ключов търговски коридор към вътрешността на Западна Африка и се намира в непосредствена близост до зони с активни джихадистки групировки. Бенин е важен партньор на Запада в борбата срещу тероризма и служи като противотежест на нарастващото влияние на Русия и военните хунти в региона.
След превратите в Мали, Буркина Фасо и Нигер, Западът на практика загуби контрол върху огромна територия в Сахел. Падането на Бенин би отворило опасен коридор от Атлантика до Чад, доминиран от военни режими, често ориентирани към Москва и извън традиционните западни съюзи.
Вълната от преврати: симптом на системна криза
Събитията в Бенин не са изолиран инцидент, а част от дълбока регионална криза, където бедността, корупция и слаби институции са основен двигател на напрежение. Зад това напрежение се крият и процеси, свързани с разочарование от Запада и неуспеха му да спре тероризма, често провокирани и от засиленото влияние на алтернативни геополитически играчи.
Всеки следващ преврат засилва ефекта на доминото и окуражава нови военни заговори. Неуспехът в Бенин временно спря тази вълна, но не я прекрати.
Президентът Талон обеща сурови наказания за участниците в метежа, но събитията ясно показаха, че стабилността в Бенин вече не е безусловна. В навечерието на изборите страната влиза в най-рисковия си политически период от години насам.
Основният въпрос вече не е дали ще има нови опити за дестабилизация, а дали управляващите ще успеят да върнат доверието в демократичния процес, без да разчитат единствено на сила, външна помощ и извънредни мерки.
Проваленият преврат показа, че Бенин остава стратегическа крепост на Запада в Западна Африка – но и че тази крепост вече е под сериозен натиск отвътре и отвън.
