Израелци и турци, египтяни и йорданци – всички те проправиха път до Кремъл, надявайки се, че новият господар на Близкия изток Владимир Путин ще защити техните интереси и ще реши проблемите им.
Сега наред е кралят на Саудитска Арабия Салман, който стана първият саудитски монарх, посещаващ Москва. Главната цел на неговата визита е да бъде усмирен Иран, който е близък съюзник на Русия и смъртен враг на повечето страни от Персийския залив.
До неотдавна всичките тези лидери пътуваха за решаване на своите проблеми само до Вашингтон. Но сега американското влияние в близкоизточния регион видимо намаля, за което свидетелстват резултатите от руската военна намеса в Сирия, която укрепи позициите на президента Башар Асад, независимо от настоятелните изявления на Америка за необходимостта от неговото оттегляне.
„Това промени ситуацията и съотношението на силите в Близкия изток“, каза Денис Рос, който е ръководил американски делегации на близкоизточните преговори за мир, а също е давал и препоръки на няколко американски президенти, като се започне от Джордж Буш-старши и се стигне до Барак Обама. „Путин постигна успех и превърна Русия в решаващ фактор в Близкия изток. Ето защо има безкраен поток от посетители от Близкия изток в Москва.“
Но успехът поражда свои собствени проблеми. Противоречащите си едно на друго искания стават все повече и на Москва няма да й бъде никак лесно да удовлетвори всички посетители. „Колкото повече се опитваш да се договориш с всички страни, толкова повече се убеждаваш, че това е много сложна игра“, заяви Рос.
По време на Студената война Москва притежаваше голямо влияние в Близкия изток, въоръжавайки арабските страни, борещи се против Израел. Това влияние изчезна заедно с краха на комунизма. Когато Съединените щати нахлуха в Ирак, за да свалят Саддам Хюсеин, Русия се оказа в ролята на страничен наблюдател, тъй като можеше само да протестира.
Но ситуацията започна да се променя в началото на 2013 г., когато Съединените щати под ръководството на Обама решиха да се откажат от нападение срещу режима на Асад. Две години по-късно Путин изпрати войските и авиацията си в защита на сирийския диктатор.
Стремеж към резултатите
Близкоизточните съюзници на Америка като цяло бяха твърдо убедени, че Асад трябва да си ходи. Те изпитаха дълбоко разочарование, когато Америка се отказа да използва своята военна мощ, за да застави Асад да напусне поста си.
Влиянието на Русия в близкоизточния регион се засили поради това, че „Обама й позволи да направи това“, каза професорът от филиала на университета “Крал Фейсал“ в Джеда Халед Батарфи.“За съжаление, той изтегли Америка от Близкия изток“.
Такава гледна точка споделят и много други. Миналия месец за това рязко заяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган, който в продължение на няколко години убеждаваше американците да започнат военни действия против Асад. „Преговорите със САЩ не дадоха никакви резултати“, каза той.
И ето сега Турция се присъедини към Русия и Иран и те със съвместни усилия разработиха план за деескалиране на конфликта. „Това даде резултат“, каза Ердоган. Преди две години разногласията между Путин и Ердоган стигнаха до точката на кипене, след като турските военни свалиха руски самолет на сирийската граница. Миналия петък руският президент долетя в Анкара, за да вечеря със своя турски колега и „приятел“, който се съгласи да купи руски зенитно-ракетни комплекси С-400, предизвиквайки раздразнение сред членовете на НАТО.
„Ето го и кралят“
Между другото саудитците, финансиращи въстаниците в тяхната борба срещу Асад, днес си сътрудничат с Русия, уговаряйки опозицията да се обедини и да влезе в мирни преговори, които навярно ще укрепят позициите и властта на сирийското ръководство.
Мнозинството от близкоизточните съюзници на Америка приветстваха избирането на новия американски президент и реагираха положително на твърдите изявления на Доналд Тръмп по отношение на Иран. Но засега Тръмп се придържа основно към същата тази политика в Сирия, която водеше неговият предшественик, съсредоточавайки се върху борбата с „Ислямска държава“ (ИД), а не с Асад.
По такъв начин исканията за смяна на режима в Сирия отидоха на втори план, а приоритетите се промениха. Саудитска Арабия и подобни държави от Персийския залив призовават Русия да намали ролята на Иран в Сирия, където „Хизбула“ и подобни групировки от шиитски бойци с поддръжката на Техеран действат в качеството на щурмови отряди в хода на настъплението на Асад.
„Най-добре е Русия да не застава на ничия страна. Това е главният сигнал“, каза работещият в Обединените арабски емирства политолог Абдулхалек Абдула. „Има крал, представляващ държавите от Персийския залив и притежаващ голяма геополитическа тежест, и този крал отива в Русия. Русия е длъжна да приеме това с внимание.“
Но близък до Кремъл източник заяви, че Путин няма да промени своята позиция по отношение на Иран в полза на желанията на Саудитска Арабия.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху, който през последната година и половина четири пъти ходи до Русия, също не успя да промени гледната точка на руския лидер.
През август Нетаняху каза на Путин, че засилването на Иран в Сирия е „недопустимо“. През септември той разказа на CNN, че иранците се опитват „да колонизират“ Сирия, за да „ни унищожат и да завземат Близкия изток“.
Още повече, че Русия отказа на искането на Нетаняху да създаде в Сирия буферна зона с широчина 60 км., която да отдели иранските войски и отрядите на „Хизбула“ от израелската граница. За това съобщи осведомен московски източник. Вместо това Русия предложила създаването на 5-километрова зона със забрана за влизането в нея. Москва също така отхвърли искането на САЩ да направи р. Ефрат разграничителна линия между сирийските проправителствени войски и силите на опозицията, които се ползват с поддръжката на САЩ. Това доведе до сегашната надпревара за превземането на територия от отстъпващите екстремисти от ИД в този стратегически важен и имащ големи петролни запаси крайграничен регион.
При това Русия доста успешно поддържа контакти с всички страни, в това число и с Иран, Саудитска Арабия, радикалната ислямистка групировка на Палестина „Хамас“ и Израел, казва Айхам Камил, работещ като директор по Близкия изток и Северна Африка в Eurasia Group.
Русия не отстъпи по въпроса за буферната зона, но тя срещна известно разбиране от страна на Израел, позволяващо му да нанася въздушни удари по силите на „Хизбула“ в Сирия, каза генералният директор на създадения от Кремъл Руски съвет по международните работи Андрей Кортунов.
Заедно с Египет Русия влезе в ролята на посредник, опитвайки се да сложи край на продължаващия вече 10 г. вътрешен палестински разкол между организациите „Фатах“ на западния бряг на р. Йордан и групировката „Хамас“ в Ивицата Газа. Путин също така покани в Москва противостоящите си ливански групировки, правейки това, след като други държави не успяха да постигнат успех за постигането на мир в тази страна. Русия стана водещ инвеститор в иракски Кюрдистан, където се намират големи залежи от петрол, а също така е една от малкото държави в света, която не започна да осъжда проведеното там неотдавна гласуване по въпроса за независимост.
В икономически план борбата за влияние в Близкия изток изглежда неравна – все пак БВП на Америка е 13 пъти по-голям от руския. Но това не винаги е решаващ фактор, каза Александър Зотов, който от 1989 до 1994 г. е бил руски посланик в Сирия. „Понякога се случва така, че на ринга излизат двама боксьори: единият е огромен, с изпъкнали мускули, а вторият е малък, но по-пъргав, притежаващ по съвършена техника на бой“, отбелязва той.
Русия започна да засилва позициите си в Близкия изток, след като американските политически ръководители започнаха активно да се занимават с Азия, а американското общество се умори от близкоизточните войни – това признават и Обама, и Тръмп.
„Както и преди Вашингтон е незаменима сила в този регион“, казва Камил от Eurasia Group. “Не неговата преданост към традиционните съюзи отслабва, поради което регионалните лидери се стараят да се застраховат и търсят резервни варианти. Днес всички погледи са отправени към Кремъл”.
Хенри Мейер, Донна Абу-Насър, агенция „Блумбърг“.
За още интересни статии, анализи, коментари и интервюта следете страницата ни във Фейсбук Дебати.
