Владимир Путин погледна в бездната за миг и затаи дъх. След като се зарече да отмъсти за „въоръжения бунт“, накрая той се съгласи на компромис.
Руският президент научи това, което са научили много тирани преди него: Когато пуснеш на свобода кучетата на войната, те могат да се върнат, за да те ухапят. Когато руският силен мъж изпрати войските си на марш, за да превземат Киев, той никога не си е представял, че 16 месеца по-късно разбунтувалите се войници от наемническата група „Вагнер“ ще тръгнат към Москва.
Но и Наполеон не си е представял, че нахлуването в Русия ще доведе до неговото изгнание и възстановяването на монархията във Франция. Хитлер никога не си е представял, че нахлуването в Полша ще доведе до самоубийството му и разделянето на Германия. Саддам Хюсеин никога не си е представял, че нахлуването в Кувейт ще доведе в крайна сметка до свалянето на неговия режим и смъртта му.
Бързината, с която Путин отстъпи, подсказва,
че чувството му за уязвимост може да е по-високо дори от това, което смятат анализаторите. Той може и да е спасил режима си в събота, но този ден ще бъде запомнен като част от разпадането на Русия като велика сила – което ще бъде истинското наследство на руския лидер.
Войната по своята същност е непредсказуема и рискована дейност, чиито последици никога не могат да се предвидят с яснота – и рядко се управлява успешно. Илюзията за контрол на диктатора твърде често може да рухне в котела на битката – особено ако войната се превърне в продължителен, кървав конфликт на изтощение, както се случи в Украйна.
Много анализатори предположиха, че времето е на страната на Путин в тази война, защото Русия е много по-голяма от Украйна и защото Украйна е толкова зависима от външна подкрепа от страни, които може би нямат нужното търпение да запазят правия курс. Сега обаче виждаме, че времето все пак
може да е на страната на Украйна,
защото нейното правителство е демократично избрано и се радва на почти единодушната подкрепа на народа си да води война за териториална защита. Неизбраният, престъпен режим на Путин, напротив, сплашва руския народ, за да го накара да се съгласи, но не предизвиква лоялност или любов.
Подобно на много други диктатури, режимът на Путин се оказва по-крехък, отколкото изглежда отвън. Той винаги е разчитал на умението си да управлява конкуриращи се властови центрове, като настройва олигарсите (и различните клонове на правителството) едни срещу други, така че той да бъде крайният арбитър при вземането на решения. Този модел работи в продължение на две десетилетия, но се разпада под натиска на една изгубена война, която смила и унищожава руската армия.
Престъпник, прекарал известно време
в затвора в Съветския съюз през 80-те години на миналия век за въоръжен грабеж и други престъпления, Пригожин отваря щанд за хот-дог, след като излиза на свобода, и го превръща в успешен кетъринг бизнес, осигуряващ храна на руските военни. Това довежда до прякора, който той ненавижда: „Готвачът на Путин“. Скоро той започва да създава много проблеми: Неговата Агенция за интернет изследвания се превърна в инструмент за руска дезинформация, подпомагайки атаката срещу изборите в САЩ през 2016 г., а групата му „Вагнер“ се превърна в инструмент на Путин за проектиране на властта в Африка и Близкия изток с прикритие на неправдоподобно отричане. Когато през 2014 г. Путин реши да завземе Крим и да разпали въстание в Източна Украйна, Вагнер – пълен с бивши оперативни работници от специалните сили на руската армия – беше един от инструментите, които той използва.
Първоначално Вагнер не беше в челните редици на руското нахлуване в Украйна през 2022 г., но
неуспехите на руската армия
дадоха възможност на Пригожин по същество да заграби пазарния дял на руското министерство на отбраната. Готвачът на Путин подготви особено безмилостна и дръзка схема, като вербуваше осъдени от руските затвори, за да ги използва в атаки с човешки вълни. За да държи престъпниците в подчинение, той разпространи филм, на който предполагаем дезертьор е екзекутиран с удари с чук по главата.
Нападенията на Вагнер срещу украинския град Бахмут се превърнаха в основен фокус на спряната зимна офанзива на Русия. В крайна сметка хората на Пригожин завладяха града, но с цената на огромни загуби: Американското разузнаване изчислява, че само между декември и май са убити над 20 000 руски войници и 80 000 са ранени, предимно в Бахмут.
С нарастването на властта Пригожин сякаш започна да се възгордява и да пуска видеоклипове, в които се подиграва на руския министър на отбраната Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб генерал Валерий Герасимов и да ги нарича страхливци и престъпници. Той ги обвини, че не са осигурили достатъчно артилерийски снаряди за силите му, пренебрегвайки факта, че
руските военни разполагат с ограничени запаси
и по разбираеми причини дават приоритет на собствените си сили. „Заради техните капризи загинаха пет пъти повече момчета, отколкото се предполагаше, че ще загинат“, каза Пригожин във видеоклип, заснет на 20 май в Бахмут. „Те ще бъдат подведени под отговорност за действията си, които на руски се наричат престъпления“.
Путин не изглеждаше особено притеснен; вероятно си е представял, че съревнованието за постигане на военен напредък в Украйна ще работи в негова полза. Но през последните дни съперничеството между Вагнер и Министерството на отбраната излезе извън контрол. По-рано този месец силите на Пригожин заловиха руски офицер, когото той публично обвини, че е стрелял по конвой на Вагнер. В петък Пригожин обвини руските военни, че са
атакували лагер на Вагнер,
което е довело до много жертви, и, позовавайки се на Шойгу, заяви: „Тази измет ще бъде спряна!“ Федералната служба за сигурност на Русия реагира късно в петък, като издаде заповед за арест на Пригожин за „подстрекаване към въоръжен бунт“.
Пригожин не изчака да бъде арестуван. Подобно на Юлий Цезар, който преминава Рубикон, неговите хора влязоха в събота в Ростов на Дон и без бой превзеха руския военен щаб там. По-късно през деня конвой на Вагнер се отправи към Москва на фона на съобщения за барикадирани пътища към столицата.
„През следващите часове лоялността на руските сили за сигурност и особено на руската Национална гвардия ще бъде от ключово значение за това как ще се развие кризата“, отбеляза британското министерство на отбраната. „Това представлява най-значимото предизвикателство за руската държава в последно време.“
При справянето с тази неочаквана заплаха Путин стигна дотам,
че се позова на руската революция от 1917 г., когато, според него, „интригите, кавгите и политиканстването зад гърба на армията и народа доведоха до голям шок, унищожаване на армията и разпадане на държавата“. Разбира се, той косвено се сравнява с цар Николай II, който взема злополучното решение да участва в Първата световна война и който предизвиква бунт в армията с неуспехите си на бойното поле.
В събота вечерта, след посредничеството на президента на Беларус Александър Лукашенко, Пригожин оттегли настъплението си на около 200 км от Москва, така че изглежда, че Путин може да преживее тази криза. Като част от тази сделка наказателните обвинения срещу Пригожин са свалени и той замина за Беларус. Членовете на „Вагнер Груп“, които не са участвали в бунта, ще подпишат договори с руското министерство на отбраната, но съдбата на компанията остава неясна.
В подобни ситуации само лудите скачат в бездната, а нито Путин, нито Пригожин са луди. Това приличаше на игра, при която и двамата бойци се стрелят във въздуха, за да се бият и на следващия ден.
Въпреки това кризата във Вагнер разкри скритата
нестабилност на режима на Путин
и разклати аурата му на власт. Тя все още би могла да създаде възможности за украинско контранастъпление, което досега само се прокрадваше. Ако руснаците са разсеяни от вътрешни борби, Украйна може да има възможност да постигне повече успехи на бойното поле – а това от своя страна може да подкопае още повече властта на Путин.
Това, което ще последва, със сигурност е още повече проблеми за Путин в Украйна. В дните преди похода си към Москва Пригожин каза истината в прав текст. Украйна не е заплашвала Русия, а руското нахлуване е било ненужно – грешка с епични размери. Дори Путин, леденият човек, не може да замрази изгарящата истина за своята катастрофа в Украйна
Това е урок за всички бъдещи тирани, които биха искали да започнат агресивна война. Обръщате ли внимание, Си Дзинпин?
––––––––––––––––––––––––––
Макс Бут, Дейвид Игнатиус – Вашингтон пост
