Радан Кънев е роден на 30 септември 1975 г. в София. Завършва столичната френска гимназия и право в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи като адвокат. През 2004-а е един от учредителите на партия „Демократи за силна България“. Oт 2013-а до 2017-а е неин председател. Депутат в 43-ото Народно събрание и съпредседател на ПГ на Реформаторския блок. Радан Кънев е избран за евродепутат от листата на „Демократична България“ на европейските избори през 2019г.
Вече е одобрен Планът за възстановявне и развитие. Според Вас по-добър ли е той от стария и означава ли посещението на Урсула фон дер Лайен у нас доверие на ЕК в правителството на България?
Нека да внесем една немаловажна корекция. Планът ще бъде в сила едва в момента, в който бъде одобрен не само от ЕК, но и от Съвета. Това най-вероятно е формалност, но все пак има още една стъпка.
Що се отнася до посещението на г-жа фон дер Лайен, тя посети всички държави след приемането на плановете им за възстановяване и развитие. Това беше нейният начин да посети всяка една европейска държава след ковид карантината. Хубава новина е, че България и ЕК постигнахме съгласие по Плана за възстановяване и развитие, но няма нужда от някакви особени фанфарита. Това посещение не е никакъв специален знак по отношение на качествата на нашия план.
На въпроса дали Планът е по-добър или по-лош от предишния, по най-важният елемент – този как България ще развива политиката по декарбонизация, сегашният план има много голямо предимство. То е, че не залага на замяната на въглищни мощности с газови. Както много разумни хора предупреждавахме още преди години, и сега се доказа с войната на Путин в Украйна, замяната на въглища с газ е неразумен път към декарбонизация, защото увеличава зависимостите и е предпоставка за много високи цени. Въглищата имат своето естествено икономическо ограничение във времето и те са доста по-актуални сега, по време на войната, отколкото преди това, но газът не е добро преходно решение. Така че в това отношение има сериозен напредък в нашия план.
Надявам се, че проектът, който е фотоволтаици, съчетани с батерии, един интересен, може би рисков, но много амбициозен проект, ще проработи, защото той може да направи България технологичен лидер в много отношения. Такива би трябвало да бъдат целите на плана – смели и амбициозни.
В България вече пристигнаха военнослужещи и техника на НАТО и веднага виждаме протест на Възраждане, с който се иска оставката на правителството. Защо е тази остра реакция срещу нашето пълноценно участие в НАТО?
Това е обслужване на интересите на Путин, то е очевидно. В България винаги е имало политици и то на много нива, които са обслужвали интересите на кремълския режим, едни по-прикрито, други по-неприкрито. Естествено, че една държава, в която има такова, за съжаление стабилно влияние, ще търси начини да създаде напрежение в момент, когато България увеличава гаранциите за сигурността си. Не виждам драма. Не е приятно, но самото събитие, така наречения протест за неутралност, който се провежда под руски знамена, е доста скромен меко казано. Нищо особено не се случва, така че хората, които са на заплата в Кремъл нека да си вземат парите. Работата на българските служби е да установят кои са тези хора, а не да го отчитаме като някаква политическа драма.
През 2006г. е подписан договор от тогавашния министър Ивайло Калфин за съвместно ползване на американски бази и временно и ротационно присъствие на американски военни у нас. Но 2016г., по времето на Борисов, не е продължен този договор. Може ли да се каже защо?
2016г., след разрива между част от тогавашния Реформаторски блок, най-вече ДСБ, след оставката на Христо Иванов, Борисов премина един курс на доста засилено сближаване с Путин и Кремъл. Това е периодът, в който започна и успешно завърши изграждането на газопровода Турски поток – газопровод, който има много съществена роля за войната, която наблюдаваме в момента. Много хора предупреждаваха, че когато Турски поток бъде завършен и Украйна бъде ефективно заобиколена за транзитна територия на руски газ ще започне това нападение.
В същия контекст имаше забавяне на процеси на превъоръжаване на българската армия с натовско оръжие. Имаше поредица от преследвания от страна на прокуратурата на откровено прозападни министри от тогавашното управление. Конкретно мога да дам примери с Николай Ненчев, с Даниел Митов. В момента позицията, която заема партия ГЕРБ в опозиция не трябва да ни кара да забравяме, че един дълъг период, в който бяха на власт от 2016 до 2020 г. всъщност беше период на сближаване между София и Москва. Нещо, за което сега плащаме цена.
Неподписването на този договор ли е едно от доказателствата за това?
То е част от общата картина. От една ситуация на отслабване на връзките между България и НАТО. Едно отслабване, което сега трябва да компенсираме, защото националната ни сигурност е под трайна заплаха и ние трябва много по-пълноценно да използване гаранциите, които НАТО ни дава, и много по-активно да се държим като част от колективната отбрана.
В парламента се обсъждаха промени, които целят да ограничат безотчетността на главния прокурор. Достатъчни ли са тези промени и какво още трябва да се направи, за да може тази институция да добие европейски облик?
Посоката е безспорно вярна. Достатъчно – не е. Но аз съм провел много разговори с министър Надежда Йорданова и знам, че тя има визия за една стъпаловидна и разумна политика, в която да се постига цел след цел според възможностите на Народното събрание. Всички знаем, че за пълноценна и цялостна реформа на българската прокуратура и правосъдие се изискват конституционни промени, които изглеждат нереалистични в момента. Това е една линия на законодателство, която напълно подкрепям, смятам за разумна и възможна в момента.
Смятате ли, че въпросът със специализираното правосъдие вече е решен и има ли какво да се направи още на второ четене на закона?
Явно не е решен, защото вече три пъти гласуваме на първо четене в три поредни парламента. Сега, в този парламент, поне има правителство и има по-стабилна перспектива. Докато не приключи гласуването на второ четене, докато законът не влезе в сила, и докато не бъдат ефективно закрити структурите на специализираното правосъдие, борбата не е спечелена. Това е едно много важно решение, един елемент от цялостната политика за реформа на правосъдието.
Специализираният съд и прокуратура, заради правомощията, които им бяха дадени в последното управление на Борисов, са отвъд ръба на българската конституция. Те доказаха и още две неща. От една страна, борба с корупцията по висшите етажи на властта нито могат, нито искат да водят. Те са чадъри на тази корупция. От друга страна, многократно чрез тях се злоупотребява като форма на политическа репресия, така че те са еднозначно безполезни и вредни за обществото. Искрено се надявам, че скоро ще приключи гласуването на второ четене и ще бъде извършена административната дейност за закриването им и започване на истинска правосъдна борба с корупцията, каквато България все още не е виждала.
Правителството е притиснато от тежки международни кризи, от остра опозиция, от вътрешни разногласия. Удовлетворява ли ви управлението му предвид всички тези обстоятелства?
Не е въпросът дали мен ме удовлетворява, а дали ще съумее да управлява кризите, които са на много нива, и дали ще успее да изгради национален консенсус по ключови въпроси. Ние имаме веднъж криза в енергетиката и инфлацията, която следва от нея – едно сериозно препятствие пред икономиката и затруднение за мнозинството от българските граждани и предприятия. Обезценяването на доходите е без съмнение, а цените на енергията очевидно ще останат високи за доста дълго време. Тепърва предстои да видим какво ще се случи с руските енергийно доставки за Европа и дали няма да има нова вълна на енергийна криза предизвикана от тяхното прекъсване.
На второ място, имаме една ситуация на пълномащабна война в Украйна, една агресия от страна на московския режим, която е без аналог в рамките на живота на поне две поколения българи, сред които сме и ние – ситуация без ясен изход към настоящия момент.
Успоредно с това имаме наши специфични проблеми, но това не ги прави леки. Ние сме изключително изостанали в сферата на европейската енергийна политика. Имаме нужда от изпреварващо развитие, от много инвестиции, за да подобрим енергийната ефективност на сградите, да намалим сметките на хората, да увеличим възобновяемата енергия, която е много по-евтина. Оказва се, че къде поради корупция, къде поради бюрокрация или недостатъчно развити електропреносни мрежи, не могат да бъдат сключени достатъчно съществуващи проекти за ВЕИ в националната мрежа. Това е една глобална политика която трябва да се развива.
Имаме и кризата в отношенията ни с РСМ, която в тази международна ситуация е много голям проблем за България и голяма радост за проруското правителство на Вучич в Белгард. Това е един постоянен риск на западната ни граница, свързан с риска по източната ни граница.
Тези кризи не могат да бъдат решени единствено с ресурса на коалиционното правителство. Задачата му е ясно да дефинира политиката си, за да преодолее вътрешните си различия, да изчисти противоречията по темата Русия, по темата НАТО, по темата военни доставки за Украйна, за да е ясно каква точно е позицията на българското правителство. На второ място да изгради един по-широк консенсус в обществото за постигане на единство за преодоляване на по-големите кризи около нас. В това отношение не съм прекален оптимист. Според мен кабинетът не използва пълния си ресурс и цялата обществена и експертна подкрепа, която има. Ако се използва тази сила съм оптимист, ако не – не съм.
Още актуални интервюта – четете тук
От Брюксел и баба знае, Радане!