Президентът на една страна, членка на Европейския съюз и НАТО, си позволи с леко заобиколни думи да поиска от Украйна да се предаде на Путин, за да има мир.
„Украйна настоява да води тази война“, заяви въпросният президент, изпъчен по бяла риза насред Роженските поляни. Президентът се нарича Румен Радев, а страната е… сещате се.
Ще потиснем емоциите с хладен професионализъм и ще опитаме да цитираме и коментираме по възможно най-приличния начин едно изказване, което би трябвало да е срам не само за лидер на държава от ЕС и НАТО, а и за всеки цивилизован човек. Такива безсмислици говорят само най-заклетите путинофили, дори Орбан не си ги позволява.
Според думите на българския президент излиза, че не Русия е нападнала суверенната държава Украйна и не Путин е обявил „денацификация“ и „демилитаризация“ на западната си съседка, хвърляйки 180-хилядна армия през границите й по 6 направления, едното от тях – директно към Киев. Според Радев явно се е случило нещо обратно на факта, че руската армия окупира цели украински области, разрушава до основи украински градове, избива и изнасилва украински жени и деца от 24 февруари 2022 г. насам.
Станало е нещо друго, след като „Украйна настоява да води тази война“. Излиза, че всъщност Русия не настоява да води тази война, а иска мир, засипвайки жилищни блокове в Киев, Лвив, Одеса и Харкив с крилати ракети и дронове-камикадзе.
Но българският „държавен глава“ дори не изрече думите „Путин“ и „Русия“. Сякаш Украйна се бие за свободата си не срещу някого, а просто за кеф и удоволствие.
„Мисля, че е крайно време да започнем да мислим трезво и обективно за войната в Украйна и за нашето отношение към нея“, каза Радев пред журналисти на Рожен, където се занима с богоугодно и патриотично дело: откри събор на народното творчество с песни, танци, байраци и пилони.
Пое глътка родопски въздух и продължи да коментира приключилата среща на върха на НАТО във Вилнюс, където не беше, и слава Богу.
„За съжаление, точно в такива критични времена българските управляващи нямат собствено мислене, нямат собствено мнение и позиции“, укорително каза „държавният глава“ и зарея към зелените баири поглед, изпълнен с нега.
По дефолт подобна фраза значи: те (проевропейското българско правителство) нямат собствено мислене, а аз, за разлика от тях, имам. Натрапва се обаче въпросът: и какво му е толкова собственото на това мнение, след като така точно съвпада с мнението на Кремъл?
После, успокоен от гледката, Радев попита риторично: трябвало ли големите страни-членки на НАТО да заявят, че ускореното приемане на Украйна е неприемливо, за да започнат и нашите управляващи да сменят позицията си. Кой е сменял, какво е сменял, как е сменял – не е ясно. Никога настоящото българско правителство не е казвало, че Украйна трябва да влезе в НАТО сега.
„Помните, точно заради тази разумна позиция те яростно се нахвърлиха с критики срещу мен миналата година“, оплака се Радев.
Той неслучайно напомни за реакцията на някои западни лидери към настоятелното поведение на Володимир Зеленски и неговото разочарование, че Украйна не беше поканена официално в НАТО на тази среща. Но и неслучайно пропусна да каже, че същите тези лидери от същото място обявиха нова и още по-голяма военна помощ за защитаваща суверенитета си страна.
Ясно е, че Радев никога няма да заобича украинския президент Зеленски. Особено след слещата им в София, когато нашият усукваше нещо за „конфликта“, а Зеленски му отговори: „Това не е конфликт, а война! Те искат да ни убият, а ние просто искаме да живеем!“ Тогава и Зеленски използва риторичен похват. Попита Радев, който надълго, нашироко и неясно мънкаше за „мирно решение“: А какво щяхте да направите вие, ако бяха нападнали вас? Нямаше ли да търсите съюзници и да искате оръжие, за да защитите народа си?
Дали отговори Радев на този въпрос? Не. Той предпочете днес, от родопските поляни, да продължи да дава акъл от последна инстанция:
„Нашите управляващи се опитват неистово да ни убедят, че изпращайки военна помощ, те повишават нашата сигурност. Напротив – всички виждаме, че този конфликт се задълбочава, категорично, жертвите стават все повече. Колкото повече оръжия този конфликт поглъща, толкова повече жертви, толкова по-дълго ще се точи тази война“, каза Радев.
Ако това го каже (със свои думи) един подпийнал селски интелигент, закърмен с любов към „братушките“, да спориш с него. Можеш, примерно, да му кажеш: откъде-накъде, драги ми господине, смяташ, че украинците задълбочават войната? Кой праща на фронта в чужда страна вълна след вълна мобилизирани, включително и хора над 60 години?
Жертвите ставали все повече. Ами да си приберат руснаците пушечното месо в Русия и жертвите рязко ще намалеят. Или това не е опция? Не е за теб, Путин и Радев. За цивилизования свят това е опцияТА. (Друг е въпросът какво по-точно е направил Радев за „мирното решение на конфликта“, освен да словоблудничи с назидателен тон.)
Ако беше байчо от селската кръчма – така. Но с президент не се спори.
„Украйна настоява да води тази война. Също така трябва да стане ясно, че сметката се плаща от цяла Европа. Тази война се води на много измерения“, заяви Радев от Роженските баири. И когато го каза, изглеждаше в пълно съзнание.
Че берем срам като нация с този президент, ясно. Ще го понесем, ще го изтърпим – малко ли сме търпели. На „управляващите“ явно не им е до импийчмънт точно сега, пък е и опасно – така ще консолидират путинофилите (платени и доброволни), които в България, уви, са много. Но!
Какъв човек (не президент, човек) трябва да си, кой и колко трябва да ти плаща, за да говориш на всеослушание:
- че Крим е руски („какъв да е?“);
- че жертвите ще стават все повече, ако им даваме оръжие да се защитят;
- че нападнатият и загиващ за свободата си народ „настоява да води тази война“;
- че помощта за по-малкия и по-слаб човек, връхлетян от тълпа убийци, е „плащане на сметка“.
Това ще го чуят и Зеленски, и на Запад, няма съмнение – като се провикнеш от родопски баир, се чува надалече, не само около „родолюбивия“ пилон.
Историята да съди българския президент. На Запад и без това вече не го броят. Но да призоваваш Украйна да се предаде на Русия, за да я размаже Путин и да настъпи мир – това е чисто и просто предателство към общочовешките идеали, които са записани не само в Библията, а и в редица международни закони, които Русия наруши до един – и библейските, и международните.
Само си представете какво щеше да направи българският главнокомандващ, ако Путин не беше атакувал Украйна, а беше акостирал с черноморския си флот в Бургас и Варна, и от корабите бяха слезли няколко хиляди „братушки“ с доброто желание да ни освободят от гнета на Европейския съюз и НАТО.
Не знам защо, но ми се върти във въображението картинка с цветя и рози, и с парад на пл. „Александър Батемберг“. И една голяма буква Z върху фасадата на президентството.
Още актуални коментари – четете тук
