С отказа си да подкрепи пълния текст на декларацията за приемане на Украйна в НАТО президентът Радев само подхранва и засилва подозренията, че София е троянски кон на Москва в НАТО и ЕС, пише Петър Чолаков.
Президентът Румен Радев се обяви против приемането на Украйна в НАТО, преди конфликтът ѝ с Русия да бъде разрешен „по мирен път“. Отказът на българския държавен глава да подкрепи пълния текст на декларацията на неговите колеги от Централна и Източна Европа за Украйна изглежда като навеждане пред Кремъл и пред путинофилите в България в частност.
Дванайсет държави от НАТО (Румъния, Полша, Чехия, Литва, Латвия, Естония, Северна Македония, Черна Гора, Словакия, Германия, Канада и САЩ) насърчиха амбицията на президента на Украйна Володимир Зеленски страната му да се присъедини час по-скоро към Пакта. Радев контрира с аргумента, че ако НАТО одобри кандидатурата на Украйна за членство сега (той е „за“ по принцип), това крие „риск от пряко въвличане“ на Алианса във войната между Москва и Киев. За да получи зелена светлина, кандидатурата на Украйна трябва да бъде одобрена от всички 30 страни в Пакта. Постигането на единодушие може да отнеме месеци, дори години.
Декларацията е предимно политическа
Турция например е против санкциите, наложени на Русия. Макар и за кратко, Анкара дори наложи вето върху кандидатурите за членството на Швеция и Финландия в Алианса – страни, които дори не са замесени във военни конфликти (ветото бе вдигнато на срещата на НАТО в Мадрид в края на юни 2022). Словения също изрази опасения от приемането на Украйна в НАТО в този момент.
Декларацията в подкрепа на членството на Украйна обаче има преди всичко политически характер. Тя е знак за солидарност с Киев, но и предупреждение към Москва, която все по-често намеква, че може да използва тактически ядрени оръжия срещу Украйна. Единството на НАТО може да обезкуражи Москва, разединението – да я направи още по-агресивна и дръзка. На този фон позицията на българския президент е излишно презастраховане. По-лошото е, че със сигурност тя подхранва и засилва подозренията, че София е троянски кон на Москва в НАТО и ЕС.
Позицията на Радев не е изненадваща. Този натовски генерал, който преди по-малко от година възкликна по време на предизборен дебат „Крим е руски, какъв да е?“, неотдавна заяви, че прекъсването на отношенията с „Газпром“ крие рискове за страната. Назначеното от него служебно правителство начело с Гълъб Донев се опита да направи външнополитически завой – обратно към примката на руските въглеводороди.
По свирката на Кремъл
Крайно време е българските политици да разберат, че геополитическият избор на страната ни – в НАТО и ЕС – вече е факт. Този избор поражда както права, така и задължения. А не може ли и София да направи като Анкара – да се пазари и с едните, и с другите? А позицията на Словения с какво е по-различна от българската – ще попитате. Но пък нима поведението на г-жа Митрофанова, тонът на Кремъл и „Газпром“ показаха някакво уважение към българските интереси, гъвкавост, готовност за компромиси, отстъпки?
За разлика от България, Турция вече изпрати военни дронове в помощ на Киев, Словения ще подпомогне Украйна с 28 танка M-55S от съветско време, като за тях ще получи съвременно оръжие от Германия. България остава най-наведена пред Москва. А нямаме възможност дори да браним въздушното си пространство без помощ от други натовски държави.
Стратегията на двата външнополитически стола (с НАТО и ЕС, но никога против Русия), която много политици в България изповядват, през последните месеци окончателно доказа своята несъстоятелност и фалира. Опитите за флирт с аватара на Москва „Газпром“ завършиха безуспешно за страните и компаниите от ЕС, които се изкушиха да играят по свирката на Кремъл. Навеждането пред Москва няма да доведе до нищо добро – нито за националната сигурност, нито за репутацията на България.
Текстът е публикуван в „Дойче Веле“, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални коментари – четете тук
