Турският президент Реджеп Ердоган се среща в понеделник с ръководителите на европейските институции, за да се опита да съживи все по-трудния диалог между Анкара и Брюксел. Срещата обещава да бъде напрегната.
Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и този на Европейския съвет Доналд Туск ще седнат на една маса с Ердоган на работна вечеря във Варна. Менюто е с многобройни бодливи проблеми.
Листата включва ерозията на върховенството на закона в Турция след неуспешния преврат от юли 2016 г., спорния пакт за мигрантите, заявлението на Анкара за клинична смърт на ЕС, турската офанзива срещу кюрдска милиция в Сирия.
За да станат нещата още по-сложни, срещата се случва няколко дни след тежка размяна на обвинения около Гърция и Кипър, две теми, които редовно тровят отношенията между Турция и блока.
В този контекст българският премиер Бойко Борисов, чиято страна държи ротационното председателство на ЕС и ще присъства на вечерята, заяви, че очаква „много трудна“ среща.
В същото време никой от участниците не проявява интерес към провал на дискусиите: за Турция ЕС остава важен търговски партньор, а за Брюксел Анкара е основен съюзник в борбата срещу миграционните потоци и тероризма.
„Срещата на върха във Варна ще даде възможност за съживяване на диалога между двете страни, дори и да не се очаква никакъв реален напредък от практическа гледна точка“, обобщава Яна Ябур от CERI/Sciences Po и специалист по Турция.
Напрежението нарасна миналата седмица, когато европейските лидери осъдиха „продължаващите незаконни действия“ на Турция в Егейско и Средиземно море срещу Гърция и Кипър след няколко инцидента.
Турция определи като „неприемливи“ изявленията от страна на ЕС, а също изрази гнева си срещу европейската критика на военната ѝ операция срещу кюрдската милиция в района на Африн.
„Повечето от конфликтните проблеми между Турция и Европейския съюз не спират да се увеличават“, каза Юнкер, който обеща „здрав и открит дебат“ с Ердоган. Но и добави, че ЕС „иска да засили сътрудничеството си с Турция“.
Един от приоритетите на държавите членки е да си гарантират, че Анкара ще продължи да прилага споразумението за емигриращите, сключено през март 2016 г., което значително намали броя на преминаванията към Европа. Това стана срещу финансова помощ.
Ердоган обаче редовно се оплаква от „закъснения“ в плащането на този пакет от три милиарда евро, към който трябва да бъдат добавени още три милиарда.
Освен това Анкара призова за напредък по либерализирането на визовия режим за турците, които пътуват до ЕС. Въпреки че през последните месеци Анкара увеличи сигналите на помирение към някои европейските държави, включително Германия, освобождавайки например лишени от свобода журналисти, състоянието на човешките права рискува да натежи във Варна.
ЕС многократно изразява загриженост по темата с чистките, започнали в Турция след неуспешния опит за преврат: повече от 55 хиляди души, включително опоненти и журналисти, са вкарани в затвора, а 160 хиляди са уволнени или отстранени от работа.
Удължаването на извънредното положение в Турция от юли 2016 г. доведе до „сериозни“ нарушения на правата на „стотици хиляди хора“, предупреди ООН в доклад, публикуван миналата седмица.
Кандидатурата на Анкара за ЕС също би трябвало да бъде на масата във Варна, но дипломати и анализатори не очакват някакъв напредък, тъй като процесът е в мъртва точка.
По време на посещение на Ердоган в Париж през януари френският президент Емануел Макрон възроди идеята за „партньорство“ с Турция и без да е член на ЕС.
