Френският президент Еманюел Макрон получи огромно внимание тази седмица в Пекин, отпразнувано с държавен банкет. Той бе посрещнат от военен парад и стрелба с оръдия на площад Тянанмън. Когато самолетът на Макрон кацна, външният министър на Китай лично го посрещна.
Когато председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пристигна, тя срещна министъра на екологията – на редовния пътнически изход. Този модел продължи в сряда и четвъртък, докато Китай се опитваше да играе на разделяй и владей с двамата лидери.
Докато графикът на Макрон беше пренаситен, този на фон дер Лайен бешедоста оголен. Докато Макрон присъства на пищен държавен банкет с китайския президент Си Дзинпин в четвъртък вечерта, фон дер Лайен даваше скучна пресконференция в централата на делегацията на ЕС. Докато държавните медии тръбяха за китайско-френските отношения, китайските социални медии демонизираха фон дер Лайен като американска марионетка.
Разграничението илюстрира трудностите, които Европа среща в отношенията си с Китай. 27-те членки на ЕС имат редица мнения за това как да подходят към Китай – и Пекин знае това. А в случая с Макрон и фон дер Лайен Пекин вижда по-голям шанс да постигне напредък с френския лидер, поставяйки изпълнителната власт на ЕС в донякъде подчинена позиция.
Стратегията беше напълно разкрита в четвъртък, когато Си слезе по огромните стълби на Голямата зала на народа, за да поздрави френския президент с усмивки и ръкостискане. Под редица от развяващи се червени знамена двамата лидери размениха поздрави със събрание, включващо някои от съветниците на Макрон.
Не присъства Урсула фон дер Лайен. Тя щеше да се присъедини по-късно към срещите, изкачвайки се по стълбите на Голямата зала сама.
Демонстрация на европейско единство – не съвсем
Решението на Макрон да покани фон дер Лайен на пътуването беше замислено като демонстрация на европейско единство. Резултатът беше всичко друго, но не и това.
Въпреки че служители на Комисията преди пътуването бяха подчертали, че фон дер Лайен ще следва различен график от френския президент – и няма да участва в държавното му посещение.
Китайските държавни медии се възползваха от конкурентните програми на двамата лидери.
Голяма част от фокуса на информационната агенция Xinhua беше съсредоточена изцяло около Макрон и връзките на Китай с Франция, оставяйки ЕС почти невидима тема.
В други медии фон дер Лайен беше направо охулена – тема, която се засили, след като шефът на ЕС произнесе сравнително яростна реч за Китай миналата седмица.
„Фон дер Лайе е добре известна проамериканска личност, разпродаваща Европа, за да спечели САЩ. Тя не жали усилия да тласка Европа да се изправи срещу Русия и стигна до Китай само като се придържаше към Макрон“, се казва в статия, публикувана от социална медийна платформа, свързана с Министерството на отбраната.
Няколко коментатори с огромни последователи в китайските социални медийни платформи казват, че посещението на фон дер Лайен е било предприето „с недобросъвестност.“.
„Нейната цел далеч не е проста“, според коментатор с акаунт с четвърт милион последователи. „Американците може да са й възложили да следи внимателно Макрон.
Но не само китайските коментатори се хванаха за раздора, прожектиран от несъответстващите комуникации по време на пътуването.
Политическите различия на Макрон и фон дер Лайен, когато става въпрос за Китай изплуваха по време на посещението.
Часове след като кацна в Пекин френският президент вече се дистанцира от основната реч на фон дер Лайен, произнесена миналата седмица. Попитан за това по време на среща с пресата, Макрон отказа да коментира обръщението и вместо това каза, че ЕС „има стратегия, която е определена на Европейския съвет; тази стратегия е ясна и дефинирана“.
Докато френски официални лица подчертаха, че Макрон не е заинтересован да повдига въпроса за Тайван пред своите домакини, фон дер Лайен обсъди статута на острова със Си.
„Никой не трябва едностранно да променя статуквото със сила в този регион“, каза тя. „Използването на сила за промяна на статуквото е неприемливо и е важно напрежението, което може да възникне, да бъде разрешено чрез диалог.“
Китайският прочит на разговорите на Си с фон дер Лайен – първата им двустранна среща – също показа, че не са били толкова приятелски.
„Китай и ЕС трябва да засилят комуникацията, за да установят правилното взаимно разбирателство и да избегнат погрешно тълкуване или грешка“, каза Си, повтаряйки езика, използван от неговия посланик в ЕС, докато коментира твърдата й реч за Китай миналата седмица. „Надяваме се, че Европейската комисия ще играе конструктивна роля … въз основа на основните и дългосрочни интереси на ЕС.“
Макрон възприе по-внимателен, нежен подход към Си. Френският президент заложи репутацията си на международен държавник, опитвайки се да убеди Китай да използва влиянието си над Русия, за да сложи край на конфликта в Украйна – стратегия, която той опита неуспешно с руския лидер Владимир Путин миналата година.
Въпреки че Макрон притисна Си да използва властта си с Русия по време на 90-минутната си среща, той нямаше с какво да се похвали. Все пак Си се съгласи да се обади на украинския президент Володимир Зеленски – но не уточни кога.
Вместо това Макрон постигна напредък по икономически въпроси, ръководейки подписването на няколко сделки, включително продажбата на 160 самолета Airbus, въпреки че характеризирането на тези сделки като „нови“ не е съвсем вярно. Според Elysée китайското правителство е одобрило закупуването на 150 самолета A320 Neo и 10 A350 – доставка, която е част от сделка за 36 милиарда евро, обявена от Airbus още миналата година.
Докато Макрон се подготвяше за последния ден от посещението си, беше ясно, че френският президент се радва на внимание. Като цяло се очаква Си и Макрон да прекарат шест до седем часа заедно, твърди служител на Елисейския дворец.
„Личното време, което Си посвещава на посещението, показва, че Франция не се смята за страна като всяка друга“, каза явно поласкан Макрон пред репортери.
Остава да видим дали способността на Макрон да убеждава може да надхвърли бизнес сделките с френски компании и наистина да убеди Китай да поеме международните си отговорности и да настоява Русия да прекрати инвазията си в Украйна.
Текстът е публикуван в „Политико“. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още международни новини – четете тук
