Разкази от Украйна: Снегът постави началото на най-тежката зима в историята на страната

Ако не беше войната, тази седмица украинските деца щяха да се тълпят по площадите, парковете и улиците, за да играят в първия сняг на зимата. Ако не бушуваше един от най-бруталните конфликти през последните 50 години, 71-годишната Катерина Слюсарчук, жителка на Херсон, щеше да се възползва от студа, за да приготви пирoжки – типични печени украински тестени изделия с форма на лодка и разнообразни пълнежи, и да им се наслади с внуците си.

Но този сезон няма да е като всички останали. Първият сняг, който затрупа улиците на Киев миналия четвъртък, постави началото на най-тежката зима в историята на страната. Украинският студ настъпва, а с него и кошмарът за милиони хора, които ще го посрещнат без електричество, вода и отопление. Това разказват в свой репортаж за войната срещу Украйна журналистите Лоренцо Тондо и Изобел Кошов, кореспонденди на британското издание „The Guardian“ в Херсон.

През последните седмици Русия, в опит да принуди Украйна да преговаря за мир, се опитва да унищожи енергийната инфраструктура на страната с поредица от масови удари. Никоя енергийна система в света не е била подлагана на толкова мощни въздушни удари. Системата сега е заплашена от дълъг период на прекъсване на електрозахранването.

„Вече започнах да използвам чугунена печка“, казва Катерина, визирайки традиционната украинска домашна заварена метална печка, тъй като температурите в Херсон паднаха близо до нулата. „Разбира се, ще трябва да търся дърва всеки ден, за да се предпазя от студа. А това няма да е лесно на моята възраст“.

След като отпразнуваха освобождението на града от Русия, жителите на Херсон вече започнаха да събират дърва – нелека задача в една разкъсвана от война страна – в подготовка за тежката зима. Украинските власти предупредиха гражданите да не се отправят към гората, без да се консултират с военните, защото руските войски може да са оставили след себе си мини, взривни устройства и невзривени снаряди. Но с повишаването на цената на дървата за огрев мнозина нямат друг избор, освен да поемат риска. Ако мината не ги убие, студът може да ги убие.

Миналата седмица Световната здравна организация не спести думи: „Разрушаването на къщи и липсата на достъп до гориво или електричество поради повредената инфраструктура може да се превърне във въпрос на живот и смърт“.

Докато хората, живеещи в къщи в Херсон, могат да горят дърва – ако успеят да се сдобият с тях – живеещите в апартаменти често разчитат на стари съветски централизирани отоплителни системи. Руснаците са бомбардирали много от топлоелектрическите централи в страната, които са изпомпвали гореща вода в радиаторите на апартаментите.

60-годишната Олеся Кокорина живее на осмия етаж в сив блок от съветската епоха в покрайнините на Херсон. Както много други, и тя живее без светлина, течаща вода и електричество.

„Трудно е да нося вода по стълбите до горната част на сградата“, казва тя пред „The Observer“, част от медийната група на „The Guardian“. „Но не искам да напускам, защото апартаментът ми ще бъде разграбен. Що се отнася до отоплението, наистина нямам решение. Надявам се скоро да решат проблема, защото през нощта температурите започнаха да падат значително“.

Докато Кокорина говори, се чува далечна стрелба. Фронтовата линия е на по-малко от километър и тежките боеве продължават. Жителите знаят, че бъдещето на града зависи от продължаващата битка от другата страна на Днепър: втората електроцентрала в региона е там, на контролирана от Русия територия и не функционира. Докато те остават в ръцете на Москва, надеждите за възстановяване на електричеството, отоплението и водата в града са далечни.

„Нямаме нито вода, нито газ“, казва 55-годишната Ирина Гололобова. „Местните власти ни обещават, че веднага щом успеят, ще пуснат отоплението. Но кой знае? Казват, че топлоцентралата се нуждае от генератори и по-късно ще включат тока за няколко часа на ден. По-добре от нищо“.

Но настъпващият студ е проблем не само за украинците, казва изданието. С понижаването на температурите за слабо оборудваната руска армия ще става все по-трудно да придвижва техника през кал, сняг и лед. В брулените от вятъра степи на Донбас температурите могат да паднат до -30С.

Според американски официални лица решението на Кремъл да се изтегли от Херсон се основава отчасти на опасения, че войниците му „ще бъдат отрязани от доставки с настъпването на зимата“.

Украинската армия съобщи, че на войниците им са издадени спални чували, за които се предполага, че са подходящи при температура до -30С, както и специално бельо и „тактически чорапи“, които да им помогнат да избегнат окопното стъпало – увреждане, причинено от продължителното излагане на влага и студ, което е било често срещано по време на Първата световна война.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски отдавна знае, че студът е едно от най-големите препятствия в тази война. Още в края на август той предупреждаваше населението за „предстоящи трудни времена“.

Преди четири дни Зеленски беше още по-ясен в разговор с журналисти. „Ако оцелеем през тази зима, а ние ще оцелеем, Украйна определено ще спечели тази война“, каза той.

Всичко за войната срещу Украйна – четете тук.