Разкопките около село Велино по време на текущия археологически сезон са продължили 10 работни дни и са били фокусирани в сектор, където въздушната фотограметрия е дала най-добри резултати, съобщи доц. Константин Константинов от Шуменския университет пред БТА. Работата по разкопките се е провела от 17 до 27 юли и е била финансирана от Националния исторически музей (НИМ).
„Вече трета година работим на този обект с помощта на директора на НИМ доц. д-р Бони Петрунова. Проучванията започнахме през 2022 г. с т.нар. недеструктивно археологическо изследване, което съчетава въздушна фотограметрия и геофизика. На базата на тези резултати преминахме към първоначални и след това редовни археологически проучвания“, обясни доц. Константинов.
Той посочи, че разкопките тази година са съсредоточени в сектор, където миналогодишната въздушна фотограметрия е показала наличие на зидове, а самите разкопки са потвърдили това. Обектът е значителен по размери – между 120 и 140 декара. „Не можем да потвърдим, че е най-голямото извънстолично селище от Златния век, но определено е внушително“, добави археологът.
„Разположението на обекта е в права линия между Плиска и Кабиюк. Датировката му можем да определим между втората половина на девети и втората половина на десети век. Той съчетава както езически, така и християнски елементи. Притежаваме варовикова плоча с графити, на която са изобразени символи на християнството и езичеството. Имаме и рунически знаци, което показва, че първоначално е доминирало езичеството, а християнството по-късно е започнало да се утвърдява“, каза доц. Константинов.
Според археолога, две основни теории съществуват относно характера на обекта – било голямо средновековно селище или манастирски комплекс. „Намираме множество изображения на ботушчета, които са символи на поклонничество, което предполага, че това е било място за поклонение. За трета поредна година откриваме над 10 нагръдни кръстчета, което насочва към култов обект, но все още не можем да кажем със сигурност“, добави доц. Константинов.
Той сподели, че той и Ивайло Кънев, уредник в НИМ, са съвместни ръководители на разкопките, а Християн Узунов от Историческия музей в Исперих е втори ръководител. Разкрили сме четири сгради и четири гроба, два от които са на деца. Анализите на погребенията показват, че единият е на 9 години, а другият на 13. Заведенията на софийските колеги предполагат, че вероятно са били роднини. Възрастните индивиди при погребението са били на 40 и 50 години, но не можем да кажем дали това е родов некропол“, отбеляза доц. Константинов.
Той допълни, че на обекта са открити три сгради със заоблени ъгли. „Миналата година открихме две, а тази година и третата. Сградата не е кръгла, но има извити ъгли. За съжаление, тя остава в неразкопан терен, така че, когато получим финансиране, ще продължим разкопките“, обясни археологът. „Всяка година сме в напрежение, дали ще имаме възможност да работим или не“, обобщи той.
„Обектът край с. Велино попада в две категории земи – част от него е общинска, а другата част са обработваеми земи. На множество места около обекта са извадени камъни от зидове, с височина 3-4 метра, които вече се унищожават“, добави доц. Константинов.
Както съобщи БТА, археолози са разкрили най-голямото извънстолично селище от Златния век на България близо до село Велино. Сред находките е и сграда със заоблени ъгли – рядкост в средновековната ни архитектура. „Нашите екипи призовават за по-сериозна държавна подкрепа, за да може изследването на обекта, определян като ключов за българската идентичност, да продължи“, съобщават от НИМ.
Оловен печат и две монети бяха открити от екипа, работещ този сезон на археологически обект № 41 във Външния град на Плиска, съобщи през август м.г. доц. Константин Константинов, ръководител на разкопките.
