Джером Пауъл повтори предупреждението си за евентуално въздействие на митата върху инфлацията

Разследването, започнато от Министерството на правосъдието на САЩ (DoJ) срещу председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, предизвика безпрецедентна реакция в световната финансова система. Случаят далеч надхвърля рамките на персонален или институционален спор – той се възприема като директен удар срещу независимостта на централните банки, основен стълб на съвременната парична политика.

В рамките на часове след новината за разследването, 11 от водещите централни банкери в света публично застанаха зад Пауъл. В съвместно писмо, разпространено и цитирано от Reuters, те предупредиха, че политическият натиск върху Федералния резерв може да има сериозни последици за ценовата стабилност, финансовите пазари и доверието на инвеститорите.

Защо този случай е толкова важен

Федералният резерв не е просто американска институция. Той е де факто котва на глобалната финансова система. Решенията му за лихвените проценти, инфлацията и ликвидността влияят пряко върху капиталовите потоци в световен мащаб, валутните курсове, дълга на развиващите се икономики и цените на суровините и акциите.

Ето защо опитът за политизиране на ФЕД се възприема от международната общност като системен риск, а не като вътрешнополитически спор в САЩ.

Доналд Тръмп от години е в открит конфликт с Джером Пауъл. Още по време на първия си мандат той нееднократно критикува ФЕД за „прекалено високи лихви“ и за това, че не подкрепя икономическия растеж чрез по-агресивно облекчаване на паричната политика.

Стратегическата цел на Тръмп е ясна: смяна на ръководството на ФЕД и назначаване на председател, по-склонен да следва политическите приоритети на Белия дом. Американският президент държи на по-бързо и по-дълбоко намаляване на лихвените проценти, особено в предизборен контекст.

Подобен ход би дал краткосрочен икономически стимул, но с цената на по-висок инфлационен риск и подкопаване на институционалния баланс.

Защо Пауъл „се е набил на очи“ на президента

Джером Пауъл последователно защитава двойния мандат на ФЕД – контрол върху инфлацията и пълна заетост – без да се съобразява с политическия календар.

В момент, в който инфлацията в САЩ остава устойчива и над целта, Пауъл отказва да ускори понижаването на лихвите.

Това го превръща в пречка пред политическите цели на Тръмп, особено ако икономическите показатели започнат да се влошават преди изборите. Именно този сблъсък между технократска независимост и политическа целесъобразност е в основата на конфликта.

В отговор на разследването, ръководителите на водещи централни банки – сред тях: Кристин Лагард, председател на Европейската централна банка; Андрю Бейли, управител на Bank of England; ръководителите на централните банки на Швеция, Дания, Швейцария, Канада, Австралия, Южна Корея и Бразилия; както и двама висши представители на Банката за международни разплащания (BIS) – заявиха „пълна солидарност“ с Пауъл и Федералния резерв.

В писмото се казва, че независимостта на централните банки е крайъгълен камък на икономическата стабилност и че подкопаването ѝ застрашава интересите на гражданите.

Защо пазарите са нервни

Основният страх на инвеститорите е, че ако ФЕД бъде подчинен на политически натиск, инфлационните очаквания ще се „откъснат“ от контрола.

Анализатори предупреждават, че пазарите могат да започнат да калкулират бъдеща парична политика, диктувана от Белия дом, а не от икономическите реалности.

Както обяснява Сузана Стрийтър, главен инвестиционен стратег в Wealth Club, рискът е ФЕД да бъде принуден да намалява лихвите дори при ускоряваща се инфлация – сценарий, който би подкопал доверието в американската икономическа политика.

Случаят с разследването срещу Джером Пауъл вече се разглежда като тест за институционалната устойчивост на САЩ.

Реакцията на световните централни банки показва, че залогът не е само бъдещето на един председател, а правото на централните банки да действат независимо от политическата власт.

Именно затова този конфликт се следи внимателно не само на Уолстрийт, но и във Франкфурт, Лондон, Токио и Пекин – като индикатор накъде се движи глобалният икономически ред.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук