С римската максима „Vox populi, vox Dei“ – „Глас народен, глас Божи“ – министър-председателят Росен Желязков обяви оставката на правителството. Решението дойде часове след най-мащабните протести от началото на годината, обхванали десетки градове в страната и насочени срещу управлението и конкретно срещу лидерите на ГЕРБ Бойко Борисов и на ДПС–Ново начало Делян Пеевски.
Желязков заяви, че вотът на недоверие, внесен от ПП–ДБ и който беше насрочен за 13:30 ч. в парламента, няма да успее, но в контекста на разклатената легитимност на управлението и силния натиск от улицата правителството взема решение да се оттегли.
Точно в 14:16 ч. той официално съобщи, че кабинетът подава оставка, преди да се стигне до гласуване на вотa.
По думите му „гласът на гражданите“ е бил категоричен и мнозинството от обществото ясно е заявило искане за политическа промяна и нов подход към управлението.
Масовите протести: енергия на гражданско недоволство
Протестната вълна, започнала преди дни, вчера достигна своя апогей. Хиляди хора, включително млади и възрастни, представители на различни професии, населени места, етноси и религии, изпълниха централните площади на София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и други градове.
Основните мотиви за недоволството бяха свързан с обвинения към управляващите за арогантност и липса прозрачност, недоволство срещу лидера на ДПС-Ново начало Делян Пеевски и лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.
Първоначално недоволството бе породено от бюджета за следващата година, който при първия протест в столицата бе оттеглен.
Вчера преди протестите лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов бе категоричен, че оставката на правителството не стои на дневен ред.
Според последното национално проучване на „Маркет линкс“, финансирано от Би Ти Ви, над 70% от българите подкрепят протестите, а 56% са се обявили за оставка на правителството – нива на обществен натиск, които рядко се наблюдават в последното десетилетие.
Реакции на политическите лидери след оставката
Росен Желязков заяви, че „властта произтича от суверена“ и че протестът е бил знак, който правителството е решило да чуе.
Той подчерта, че е необходим „нов тип представителство“ и призова протестиращите да излъчат легитимни лидери, с които политическите институции да комуникират.
Ивайло Мирчев (ПП–ДБ) определи оставката като „успех на гражданите“ и заяви, че следващата стъпка са „честни и свободни избори“.
Той настоя президентът да назначи служебно правителство, което не е зависимо от Делян Пеевски, особено по отношение на Министерството на вътрешните работи.
Асен Василев подчерта, че страната най-сетне има шанс „да направи крачка към нормалност“, прекъсвайки модел на управление, белязан от корупционни скандали.
Представители на „Има такъв народ“ бяха сред най-острите критици на управляващата коалиция.
Тошко Йорданов заяви, че „съзнателно предизвиканият хаос води до хаос на всички нива в обществото“, а Станислав Балабанов посочи поименно „бащите на хаоса“: Асен Василев, Ивайло Мирчев, Радостин Василев, Костадин Костадинов и Ивелин Михайлов.
ИТН предупреди, че разпадането на коалицията ще засегне ключови приоритети – влизането на България в еврозоната, работата по бюджета за 2026 г., както и стабилността на институциите.
ДПС–Ново начало: „Отговорността е на коалицията“
Лидерът на формацията заяви, че решението за оставка е на мандатоносителя и че „Сорос – ПП–ДБ“ носят отговорността за провала. По думите му партията е подкрепяла кабинета единствено в името на „социалния бюджет“ и фискалните политики.
Лидерът на ГЕРБ определи изявлението на Желязков като „брилянтно“ и заяви, че „ГЕРБ е направил всичко необходимо да бъде на висотата на времето“.
Той настоя, че оставката е била необходима, за да се „запазят успехите“ на страната по Шенген, инвестициите и управлението на санкциите. Борисов обвини президента Румен Радев, Асен Василев и Николай Денков за политическата криза.
Само преди два дни Пеевски свика контрапротести в общините, където ДПС-Ново начало има присъствие. На някои от тях обаче голяма част от протестиращите не бяха наясно защо са там. Според едни протестите са са срещу приемането на еврото, а според други – против правителството, въпреки че ДПС-Ново начало подкрепяше кабинета „Желязков“.
Какво следва: Конституционна процедура за съставяне на ново правителство
След подаването на оставка на Министерския съвет започва конституционната процедура по чл. 99 от Конституцията на Република България.
Президентът приема оставката и започва консултации с парламентарно представените групи.
Първият мандат се връчва на най-голямата парламентарна група. Тя има 7 дни да предложи структура и състав на кабинет.
Ако този мандат се провали, държавният глава връчва втори мандат на втората по численост група.
При неуспех и на втория, президентът избира сам на кого да връчи третия мандат – на партия по негов избор.
Ако и третият мандат не бъде реализиран, парламентът се разпуска, президентът назначава служебно правителство и насрочва предсрочни парламентарни избори в срок до два месеца.
С оглед на изявленията на ПП–ДБ, ГЕРБ и ДПС–Ново начало, както и съотношението на силите, възможността за съставяне на нов кабинет в рамките на този парламент изглежда минимална. Политическите анализатори очакват президентът да назначи служебен премиер още през следващите дни.
Дали България ще влезе в период на стабилизация или в ново турбулентно политическо време – това ще зависи от предстоящите решения на държавния глава, политическите партии и активността на гражданите в предстоящите избори.
