Вчера ЕП проведе дебати по позицията си относно приемането на България и Румъния в Шенген. Днес позицията в полза на приемането на двете държави бе приета с голямо мнозинство. Ето и пълното изказване на основния докладващ по темата Сергей Станишев, който е и двигателят в процеса на постигане на одобрението на ЕП, при закриването на вчерашните разисквания:
Благодаря, г-н председател, искам да благодаря на всички колеги, които се изказаха положително и подкрепиха доклада, искам специално да благодаря на г-н Коельо, който бе помощник-докладчик, и на другите помощник-докладчици. Той работеше по тази тема преди 7 години, съставяйки доклада за Европейския парламент.
Това, пред което сме изправени, е срамно. Съветът отсъства, защото нямат какво да кажат. Какво могат да кажат? „Ние нарушаваме европейското законодателство и правилата“. Това би трябвало да кажат.
На практика ситуацията е следната: днес обсъждаме съдбата и живота на 30 милиона европейски граждани. Всеки път, когато български и румънски гражданин идват на шенгенската граница, те чувстват лично, че биват третирани като втора класа граждани на ЕС. Това е.
Много е модерно днес да се изразява загриженост за липсата на доверие в ЕС. Това произлиза от много просто нещо: думите бяха обезценени от делата или чрез делата. Докато има огромна пропаст между това, което казваме и което съветът би трябвало да направи, и това, което е сторено или не е направено – това е най-значителният източник на разочарование за европейските граждани.
Ето защо аз мисля, че най-доброто, което този парламент може да направи утре, е да изпрати много мощно и с голямо мнозинство съобщение към Съвета: „Изпълнете своя дълг и задължение! Страните са си направили „домашното“, трябва да приемете България и Румъния с целите им граници в Шенген. По друг начин би било неуместно“.
Ако лидерите, които са постигали толкова много за ЕС в миналото, бяха действали като някои от лидерите в Съвета днес, мислейки за импулса в общественото мнение днес и какво ще стане на следващия ден, но не и в по-дългосрочен план, ние нямаше никога да имаме ЕС такъв, какъвто е днес.
Това е действителността!