Необичайно висок брой грешки отчетоха от ЦИК в протоколите. 2757 протокола от секционните избирателни комисии са сбъркани. В тях се съдържат 14 714 грешки. Данните показват, че 22% от протоколите, или всеки пети, са били сгрешени. Става дума за несъответствие между протоколите от СИК и данните, въведени в РИК.
БНТ провери защо се стига до грешки и какво точно смятат членовете на секционните комисии.
Хората от комисиите е трябвало да съберат първо всички гласове общо получени, за да могат да получат целия резултат – през два реда да събират числа. След което да ги попълнят в точка 7.1. Когато съберат всички през три реда в тези 4 страници, трябва да съберат и хартиените бюлетини, те също се падат през 3 реда на тези 4 страници, и да ги попълнят отново в първата страница. Същото да направят и за машинните“, обяснява Ива Лазарова, която е наблюдател на изборите у нас от 14 години.
Според нея това са и едни от най-сложните протоколи на избори досега, сравнени с тези от април 2021 г., когато отново имахме смесено гласуване. Но с една огромна разлика – тогава машинните бюлетини не се брояха от комисията.
Отново се смятаха данните от хартиеното и машинното гласуване, но тогава машината излизаше с протокол, който смяташе машинните гласове и техния вот.
„Този път, въпреки че не се пресмятаха преференциите, хората от комисиите нямаха право да преписват данните от машинния протокол и трябваше да сумират хартиените и машинните бюлетини в няколко параграфа. Това беше допълнителна предпоставка за грешки“, допълва Лазарова.
Данните на ЦИК ясно показват огромния брой грешки сега и през април 2021 г., сравнени с изборите от 2 октомври, когато гласувахме само с машини.
Според Цветозар Томов от ЦИК проблемите не са основание за касиране на вота. Той напомня, че членовете на СИК са партийни предложения и няма изискване за образователен ценз. Ако тези грешки обаче се повторят, те биха могли да създадат проблем на местните избори.
Още новини от деня – четете тук
