Докато преди дъждовния сезон облаците се сгъстяват и влажността расте в Западна Африка, заедно с разпространението на комарите, носители на малария, нигерийският болногледач Муса Адаму Ибрахим остава без работа у дома.
В Северна Нигерия, където маларията е причина за 30% от почти 600 000 смъртни случая всяка година, клиниките в щата Борно, които преди са приемали до 300 пациенти дневно по време на пиковите месеци, внезапно затвориха врати.
„Клиниките са затворени и вече не се осигуряват безплатни лекарства или мрежи против комари. Няма раздаване на защитни средства“, съобщава Ибрахим.
В условия на постоянни джихадистки нападения, продължаващи вече над 15 години, и заплахи от въоръжени групи, тези медицински центрове вече не могат да работят, оплаква се мнозина здравни специалисти в региона.
Затварянето на клиниките настъпи след разпускането на Американската агенция за международно развитие от президента Тръмп.
Прекратяването на основните ѝ програми доведе до сериозно отслабване на здравните системи в Африка, които зависят от сложна мрежа от обществени, частни и неправителствени партньори.
Съкращенията в бюджета нанасят дългосрочни щети: случаите на малария растат, здравните заведения затварят, лекарствата не пристигат, а децата умират по пътя към болницата.
Според експертите, тези проблеми, които вече са видими в много африкански държави, ще продължат да се задълбочават.
Нарушенията в доставките предизвикват безпокойства относно недостига на лекарства в страни като Мали, Южния Судан и Кения.
„В Африка на юг от Сахара, онези, които разполагат с пари, все още ще могат да си купят лекарства […] Но най-бедните, живеещи в отдалечени райони, ще бъдат пренебрегнати“, предупреждава Лорънс Барат, бивш технически съветник на Инициативата за борба с маларията.
„Техните деца ще бъдат засегнати“, добавя той.
Мрачни перспективи
Стратегиите за борба с маларията в африканските страни са сериозно повлияни, обяснява Сашвин Сингх, специалист по инфекциозни заболявания от „Лекари без граници“.
В Мали сезонните химиопрофилактични медикаменти за деца ще продължават да идват, но финансирането от САЩ е критично за тяхното разпределение.
В Демократична република Конго, програмата за борба с маларията, подкрепяна от Американската агенция за международно развитие, бе основният източник на лекарства и скрининг тестове за обществените здравни заведения. В бъдеще „лекарствата ще свършат и ще бъде много трудно за другите партньори да се намесят“, казва Сингх и допълва, че колегите ѝ „се опитват да определят къде вероятно ще се появи недостиг“.
В Южен Судан клиниките, финансирани от Американската агенция за международно развитие, са затворени на фона на епидемия от холера.
Децата ходят с часове, за да стигнат до най-близкия здравен център, а поне пет души са починали по пътя към болницата в източния щат Джонглей, съобщава британската неправителствена организация „Спасете децата“.
В бежанския лагер „Какума“ в Кения, където пребивават над 300 000 души, миналия месец избухнаха протести след анонса за намаляване на хранителните порции. Медиците там също отчитат недостиг на медикаменти.
„Във всички клиники около нас можете да получите само парацетамол. Няма нищо друго“, заявява анонимен бивш обитател на лагера пред АФП.
„Непоправимо“
В многопрофилната болница „Кинколе“ в Киншаса лекарите наскоро лекуваха 23 пациенти с вируса на маймунската шарка, изолирани в отделни стаи и получаващи безплатна помощ благодарение на финансиране от САЩ. Въпреки това, здравните работници се притесняват, че това финансиране може да спре, тъй като епидемията е заразила 16 000 души и е довела до 1600 смъртни случая.
„Опасяваме се от катастрофа“, подчертава епидемиоложката Ивон Уало от болницата.
Съкращаването на американската помощ за здравните системи вече е в ход.
Според Саня Нищар, изпълнителен директор на Глобалния алианс за ваксини и имунизации (ГАВИ), „тази дупка е твърде голяма, за да бъде запълнена“.
В нигерийския щат Борно, губернаторът наскоро предупреди за възможно възобновяване на атаките от „Боко Харам“. Хуманитарната работничка Кундули, която също наскоро е била съкратена, описва работата като „непосилна“ дори при условие, че американското финансиране продължава. Още повече, без него.
„Дори не мога да си представя какво ще правим“, добавя тя.
(БТА)
(Превод от френски: Алексей Маргоевски)
