Неформална, но решаваща среща по въпросите на миграцията и убежището е насрочена за днес в Брюксел. Тя бе свикана от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.
В срещата ще участват лидерите на България, Франция, Германия, Италия, Гърция , Малта, Испания, Австрия, Белгия и Холандия. От Европейската комисия обявиха, че всички държави-членки на ЕС без изключение са поканени на форума – намек, адресиран на първо място към страните от Вишеградската четворка, които обявиха бойкот на събитието. То се провежда броени дни преди Европейския съвет, предвиден за края на другата седмица, на който се очаква миграцията да бъде основна точка.
Всъщност поканата на ЕК трябва да предостави на Ангела Меркел възможността да проведе неофициални преговори с италианското правителство. Германският канцлер иска да научи, дали Рим е готов да приема мигранти, които вече са били регистрирани на Апенините при пристигането им в ЕС, но след това преминали германско-австрийската граница. В това се състои искането на коалиционния партньор на Меркел – Християнсоциалния съюз /ХСС/, който се оглавява от министъра на вътрешните работи Хорст Зеехофер.
Темата за мигрантските квоти остава спорна от началото на бежанския поток, като миналата година тя предизвика напрежение между председателя на Европейския съвет Доналд Туск и еврокомисаря по миграцията Димитрис Аврамопулос.
Премиерът Бойко Борисов заяви, че ще предложи четири точки за справяне с проблема – незабавно спиране на потока от нелегални мигранти, гарантиране на външните граници на ЕС, изнесени центрове за настаняване на бежанци извън границите на Общността, а тези, които вече са в ЕС, да бъдат настанени в центрове от закрит тип.
Не се очаква обаче да бъде постигнат пробив. „Срещата е консултативна и няма да има заключителна декларация“, каза германският канцлер Ангела Меркел. Страните от Вишеградската четворка – Унгария, Полша, Чехия и Словакия, които най-силно се противопоставят на мигрантските квоти, заявиха, че няма да участват.
Темата за мигрантите породи нови вътрешнополитически и външнополитически разногласия в страните от ЕС.
Министърът на върешните работи на Германия Хорст Зеехофер заяви намерението си да затегне мигрантската политика в страната, въпреки мнението на канцлера Ангела Меркел. Той дори стигна до там, че заплаши целостта на правителството. Според много анализатори отворената миграционна политика на Меркел стана причина тя трудно да се добере до четвъртия си мандат на чело на Германия и да излезе от 4-месечната политическа криза.
След изказванията на Зеехофер Австрия подкрепи намеренията на Германия. Канцлерът на страната Себастиян Курц заяви, че ако Берлин вземе решение да връща мигрантите в собствените им страни, той ще издаде същата заповед.
Италия също пое твърд курс спрямо мгрантите. Новият вътрешен министър на страната Матео Салвини вече няколко пъти отказа достъп на кораби, превозващи мигранти, до бреговете на страната. Неколкократно Салвини влезе в конфликт и с президента на Франция Еманюел Макрон, който от своя страна се обяви за налагане на финансови санкции на държавите, които отказват да приемат бежанци.
