Лина Аксмахер дълго време наслаждаваше на кулинарната сцена в Ню Йорк и многобройните заведения, докато не започна да приема „Оземпик“ (Ozempic) – един от най-разпространените лекарства за контрол на наднорменото тегло, с което успя да свали девет килограма и да намали апетита си, съобщава Франс прес.
Въпреки че вече не изпитва „желание за коктейли, десерти и всякакви сладкиши“, 41-годишната нюйоркчанка иска да продължи да „се среща с хора“ и да посещава ресторанти, без обаче да плаща за големите порции, характерни за американската кухня.
Едно от любимите ѝ места – ресторант Le Petit Village, както и други заведения, адаптираха менюто си, за да предлагат ястия в по-малки количества и на по-ниски цени.
Този ход е произлязъл от значителното увеличение на употребата на медикаменти за отслабване в САЩ, известни като Джи Ел Пи 1 (GLP-1, глюкагон-подобен пептид 1) – рецепторни агонисти, назначавани за лечение на диабет и управление на наднорменото тегло.
С лекарствата „Оземпик“, „Уегови“ (Wegovy) и „Мунджаро“ (Mounjaro), които наскоро бяха одобрени от Световната здравна организация (СЗО), вече се лекува около един на осем американци, според проучване на Кей Еф Еф (KFF – Kaiser Family Foundation) от ноември.
През декември Агенцията по храните и лекарствата на САЩ (FDA) одобри и първата таблетна версия на „Уегови“ като алтернатива на инжекциите.
Така се създаде огромен пазар, насочен към специфичните нужди на милионите, които употребяват тези медикаменти, имитиращи стомашно-чревни хормони и предизвикващи чувство на ситост.
„Когато напусках ресторанта, забелязах, че хората ядат много по-малко – по едно хапване тук, една глътка там, и това е всичко“, разказва Аристотел Хацигеоргиу, собственик на пет заведения в Ню Йорк, отбелязвайки, че в чиниите остават „големи количества“ храна.
Изправен пред настъпващата промяна, предприемачът разработи ново меню с по-малък бургер, по-малко пържени картофи и малка напитка за осем долара – напълно различно от обичайните, натоварени с калории ястия.
Тази оптимизирана селекция стана хит, привличайки както клиенти на лечение за отслабване, така и хора, които не желаят да плащат банки за храната си в скъпо струващия Ню Йорк, допълва Хацигеоргиу.
Засега, употребата на „Оземпик“ и подобни медикаменти за отслабване остава ограничена в САЩ, заради труднодостъпните им цени. Но анализаторите предполагат, че те постепенно ще станат по-достъпни, ангажимент, който дори бе поет от президента Доналд Тръмп.
Разширената употреба на тези лекарства води до промени в хранителните навици в САЩ, отбелязва диетологът Марион Нестле от Нюйоркския университет.
„Когато храната, която е била основна радост в живота, стане твой враг, всичко се променя“, подчертава тя пред АФП.
Въпреки че медикаментите от типа Джи Ел Пи 1 понякога предизвикват неприятни странични ефекти, за мнозина те са били „чудо“, добавя Нестле. Тя обаче подчертава, че дългосрочните ефекти – както физиологични, така и социални, все още не са добре разбрани, определяйки масовото им използване като „огромен човешки експеримент“.
Лина Аксмахер споделя, че понякога пропуска приема на „Оземпик“, за да „се наслаждава повече на живота“.
„Обичам чувството на глад и удоволствието да хапна нещо, което ми се иска“, казва тя – нещо, което ѝ липсва по време на приема на медикамента.
Въпреки това, „Оземпик“ ѝ е помогнал да изгражда по-добри навици, като консумира по-малко алкохол и спортува повече.
