С 358 на 277 гласа и 54 въздържали се ЕП прие резолюцията на Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE). Срещу документа гласуваха предимно представителите на ЕНП, а  повечето предложени поправки бяха отхвърлени. Те идваха главно от средите на ЕНП.

Преди гласуването групата на социалистите и демократите, която подкрепи резолюцията, излезе с изявление, в което призова евродепутатите да подкрепят „българския народ, който излиза на улицата от месеци с легитимни искания за независима съдебна система, прозрачност, върховенство на закона и демокрация.“

Кои поправки отпаднаха и какви точки останаха

Към финалния вариант на резолюцията бяха предложени общо 48 поправки. Отпаднаха текстове за измененията за обвинения срещу президента Румен Радев, че е поискал оставката на правителството и е нарушил неутралитета на позицията си.

Малтийският депутат Роберта Мецола се отказа сама от поправката, в която се говореше за финансиране на протестите от хазартен магнат с 18 обвинения, след като получи много критики.

Тъй като отпаднаха повечето поправки на Европейската народна партия, тя направи изявление, че няма да подкрепи резолюцията със съжаление, че върховенството на закона се използва като „партиен инструмент“ вместо да се ползва за доброто на съюза.

Не  бяха одобрени и предложения, значително омекотяващи обвинения, свързани с протестите в България и недоволството на демонстрантите, промяна на пасажите за полицейско насилие срещу протестиращи или напомнянето колко важна е политическата стабилност за евроинституциите.

Остава обаче предизвикващата полемика у нас част, в която се изразява съжаление, че България не е ратифицирала Истанбулската конвенция. Поправката на Ангел Джамбазки за заличаване на тези текстове не бе приета, също както и искането за отпадане на Механизма за сътрудничество и проверка.

Същата съдба постигна всичките 9 предложения на Джамбазки, чежду които бяха: да бъдат премахнати параграфи за безпокойството на Венецианската комисия от пречките пред езиковото многообразие в Изборния кодекс и че се ограничава „правото на глас на гражданите, живеещи в чужбина;  изразеното от LIBE притеснение от промените в Изборния кодекс не повече от 7 месеца преди вота;  заличаване на текстове с притеснения за слово на омразата срещу малцинствата, включително от правителството, за влошаването в зачитането на правовата държава, демокрацията и оновните права; осъждане на случаи на дискриминация и атмосфера на враждебност; приветстване на забраната на „Луков марш“.

Констатации на ЕП, според резолюцията

Евродепутатите призовават за пълно и безусловно зачитане на европейските ценности. Те изразиха:

•  солидарност с исканията за справедливост, прозрачност и демокрация;
• загриженост относно процеса на конституционна реформа и плановете за промени на избирателния закон преди изборите;
• осъждат полицейското насилие над протестиращи и журналисти, обезпокоени са от незаконните одити на частни предприятия.

Парламентът изразява съжаление относно „значителното влошаване“ по отношение на зачитането на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права.

В резолюцията евродепутатите изразяват „недвусмислената си подкрепа за българския народ в неговите легитимни искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация“. Те осъждат насилствената и непропорционална намеса на полицията, най-вече твърденията за използване на сила срещу жени, деца и журналисти, както и „незаконните и прекомерни одити“ на частни предприятия, изразили своята подкрепа за протестите.

Застрашени европейски ценности

В текста се отбелязва „значително влошаване на зачитането на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, включително независимостта на съдебната власт, разделението на властите, борбата срещу корупцията и свободата на медиите“. Той се съсредоточава и върху продължаващите системни проблеми в съдебната система, по-специално липсата на законодателна рамка за търсене на отговорност от Висшия съдебен съвет и главния прокурор.

Други опасения включват:

конституционната реформа, която трябва да бъде в съответствие с международните стандарти,

• възможни промени в изборното законодателство, близо до предстоящите парламентарни избори;
• прибързано приемане на законодателство;
• разследвания на корупцията по високите етажи на властта без осезаеми резултати;
• състоянието на основните права, например по отношение на подбуждащи омраза изказвания, основана на пол и сексуална ориентация дискриминация, правата на ромите и на лицата, търсещи убежище.

Свобода на медиите и европейски фондове

Евродепутатите осъждат кампаниите за оклеветяване и осъждат насилието над журналисти. Те са дълбоко загрижени от влошаването на свободата на медиите, на прозрачността и от липсата на разнообразие в собствеността на медиите, както и от твърденията за отпускане на европейски средства за приятелски настроени към правителството медии. Те подчертават необходимостта от по-строг контрол върху начина, по който се изразходват средствата на ЕС, и от незабавна реакция на опасенията, че парите на данъкоплатците се използват за обогатяване на близки до управляващата партия лица.

„Върховенството на закона означава разделение на властите, но твърденията за съдебна корупция и политически съдебни преследвания се увеличават. Означава свобода на медиите, но ние сме свидетели на нарастващо влияние на властите в обществените медии и прилагането на клиентелизъм, когато става въпрос за частни медии. Означава отстояване на гражданските права, но сме свидетели на полицейска жестокост и потискане на правата на малцинствата“, заяви Хуан Фернандо Лопес Агилар (С&Д, Испания).

Евродепутатът Даниел Фройнд от Зелените, който посети България преди дебата тази седмица, написа след вота в „Туитър“, на български: „Брюксел е зад теб, #България. Мнозинството в Европейския парламент прие ясна резолюция, подкрепяща исканията на протестиращите за справедливост и отговорност.“