По време на конференция на тема „България и еврозоната“, организирана в София от евродепутата Рада Лайкова от „Възраждане“, бяха обсъдени потенциалните рискове и заплахи, произтичащи от евентуалното членство на страната в еврозоната.
Лайкова сподели пред журналисти, че „Възраждане“ получава значителна обществена подкрепа за запазването на националната валута. Тя добави, че подобни нагласи съществуват и в европейските институции. След протестите на „Възраждане“ пред Дома на Европа, от парламентарната група „Европа на суверенните нации“ беше внесена проекторезолюция, осъждаща действията на управляващите в България, както и арестите на участниците в протеста, млади хора и студенти.
Според Лайкова, посочената проекторезолюция е получила подкрепа от 29 депутата в Европейския парламент от различни политически групи. Тя подчерта, че проектът за еврозоната е политически инструмент, целящ федерализация на Европа на всяка цена и предупредила, че България, със своята ниска задлъжнялост, би станала жертва на тази система. Лайкова изтъкна, че участието в еврозоната ще подпомогне взимането на по-големи дългове и предупреди, че с въвеждането на еврото, ниската задлъжнялост на страната може да се окаже в миналото.
Общинският съветник Деян Николов от „Възраждане“ каза, че конференцията цели да поднови дебата относно предимствата и рисковете от влизане в еврозоната. Той отбеляза, че присъединяването не е неизбежно и подчерта, че малко хора говорят за рисковете, пред които е изправена България. Той даде пример с Хърватия, където средната заплата е 1000 евро, а цената на хляба е три евро. Николов изрази мнение, че членството в еврозоната води до инфлация, а проинфлационният натиск в България ще се увеличи, тъй като минималните резерви по депозитите ще спаднат от 12 % на 1 % с влизането в еврозоната.
Според него, освобождаването на средства от резервите в БНБ ще доведе до увеличаване на кредитирането, което със сигурност ще предизвика инфлационни процеси. Той предвиди, че ситуацията на имотния пазар в София ще се влоши след присъединяването на България към еврозоната, и според него, младите семейства в София няма да могат да си позволят ипотечни кредити.
Професор Торстен Полайт представи рисковете от приемането на еврото и определи еврото като „фиатна валута“, предполагайки, че е некачествена. Той припомни, че държави като Великобритания, Швейцария и Дания, запазили националните си валути, все пак са били част от ЕС.
Полайт обясни, че фиатните пари произлизат от желанието на държавите да имат изключително право на емитиране на валута чрез централни банки, което води до задлъжнялост. Той цитира примери от Италия, Франция и Германия. В България, дългът е под 25 %. Полайт посочи, че хората в еврозоната получават лихви по-ниски от инфлацията, което води до загуба на спестяванията им и посъветва България да не преминава на еврото. Той също така предложи страната да създаде свободен пазар на пари, следвайки примера на Обединеното кралство, Дания и Швеция.
