Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард изрази мнение, че заплахите от конфликта в Иран не се оценяват адекватно в интервю за „Икономист“.
С оглед на настоящата ситуация, която Международната агенция за енергията (МАЕ) описва като „най-сериозния енергиен шок до момента“, може да се окаже, че надеждите за бързо възстановяване са „прекалено оптимистични“, коментира Лагард.
Според техническите специалисти на ЕЦБ, „вече са настъпили значителни щети“, а Лагард допълни, че е „невъзможно“ загубеният капацитет на енергийния сектор от Персийския залив да бъде възстановен в рамките на няколко месеца.
Тя подчерта, че нарушенията в сектора могат да продължат с години и изрази загриженост, че последствията ще се проявят постепенно, водещи до „забавено осъзнаване“ на сериозността на кризата.
По отношение на паричната политика Лагард увери, че ЕЦБ е „в добра позиция да реагира“, но изрази повишена загриженост относно държавните бюджети.
„Фискалното пространство вече не е толкова обширно“, колкото било в периода 2022-2023 г., когато страните харчели 2.5% или повече от БВП, за да смекчат ефектите от поскъпването на енергията след руската инвазия в Украйна. Всяка нова подкрепа трябва да бъде „персонализирана, специфична и времева“, посочи Лагард и подчерта необходимостта политиците да бъдат внимателни по отношение на обхвата на своите мерки, насочвайки усилията си към семействата с ниски доходи.
Според Лагард критичният поглед към ролята на Америка в международната система е важен. Тя частично се съгласи с канадския премиер Марк Карни, който посочи, че старият ред е в упадък, но не би искала да се изгражда всичко отначало. Многостранните организации, като Международния валутен фонд (МВФ), Световната банка и Световната търговска организация (СТО), все още могат да бъдат реформирани, дори ако „влиянието“ на Америка в тях трябва да бъде намалено.
На фона на настоящата световна ситуация, Лагард също така подчерта, че Европа остава в централна роля.
„Критиките спрямо Европа са силно преувеличени“, заяви тя, отбелязвайки, че разочарованието произтича от високи очаквания. Континентът, някога смятан за „мечта“ и „обещание“, е постигнал „значителен успех“ в установяването на мир, макар Лагард да признава, че Европа трябва да се задейства повече.
Лагард очерта основните си приоритети – реален единен пазар, по-дълбоки и по-ефективни капиталови пазари, повишаване на продуктивността и иновации, както и дигитално евро за подпомагане на интеграцията.
Достигането на тези цели обаче изисква политическо единство, което е затруднено от нарастващия националистически популизъм, отбеляза Лагард.
