Ройтерс: Бомбардировките предизвикват ужас в Техеран, където няма признаци за протести

Тревожните жители на Техеран описаха града като призрачен, след като улиците му останаха почти пустини след ракетните атаки от страна на САЩ и Израел, с изключение на контролните пунктове и патрулите на Революционната гвардия.

След въздушните удари, които отнели живота на стотици граждани, лидерите на Израел и САЩ надеждаваха на народно въстание, но Ройтерс не успя да открие доказателства за такава възможност след разговори с местни граждани.

„На всяка улица има контролни пунктове“, сподели 27-годишната Фариба Герами, която работи в северната част на столицата. Прекъсванията в електрическото и водоснабдяването от началото на атаките засилиха опасенията й, а вечерно време тя и приятелите ѝ се страхуват от кражби. Семейството възнамерява да напусне Иран при първа безопасна възможност, но се притесняват за безопасността по пътищата.

УНИЩОЖЕНИ СГРАДИ И КОЛИ

Двама иранци, преминали в Турция през границата, разказаха за напрежението и страха в Техеран: „Децата плачеха“, сподели един от тях при условие за анонимност, добавяйки, че атаките по жилища са зародили страх сред жителите.

Другият мъж потвърди, че разрушенията са широко разпространени. „Видяхме много повредени сгради, особено по пътя за напускане на страната. Улиците са в лошо състояние, а хората са твърде уплашени да отидат на безопасно място. Не знаят какво да правят“, каза той.

УДАРИ В УЧИЛИЩА И БОЛНИЦИ

Онези, които не могат да напуснат Техеран, изпитват огромен страх. В понеделник ударите засегнаха болница в близост до столицата, където настъпиха щети и беше необходима евакуация на пациентите.

Допълнителната тревога идва и от атаката на девическо училище в южната част на страната в началото на конфликта, при която официалните лица съобщават за 150 жертви, обаче Ройтерс не е успял да потвърди информацията.

На погребението на момичетата вчера, малките им ковчези, покрити с ирански знамена, бяха пренесени през тълпа от съперници, които вдигали ръце на възхвала, както показаха кадри в местната телевизия.

„Виждате ли? Те ни убиват. Слушайте ни“, каза Фирузе Серадж, плачейки. „Дъщеря ми е на диализа и не знам как да я заведа в болницата. Какво ще стане, ако я бомбардират? Защо ни нападате?“, добави тя.

Иран съобщи, че жертвите при атаките са достигнали 787 по информация на Иранското дружество на Червения полумесец.

В ответ на американско-израелските атаки, Техеран проведе въздушни удари срещу цели в Близкия изток, на които попаднаха както военни, така и граждански обекти в Израел и съседите му.

ОТСЪСТВИЕ НА УБЕЖИЩА, ХРАНАТА СЕ ИЗЧЕРПВА

Гневът от опустошителната ситуация в Иран беше насочен и срещу самите лидери. Новината за смъртта на Хаменей предизвика импулсивни празненства, въпреки че поддръжниците на режима организираха траурни церемонии.

Въпреки това не се наблюдава активизиране на масови антиправителствени демонстрации като тези в началото на януари, при които загинаха хиляди и мълчахa сред насилие от страна на властите.

Пенсиониран военен от северен Иран, представил се само като Хасан, обвини покойния лидер аятолах Али Хаменей, чиято ядрена политика вкара Иран в сблъсък със Запада: „Хаменей е мъртъв, но последиците от неговата упоритост продължават да убиват иранците. Каква полза имаме от тази ядрена програма, освен бомбардировки и мизерия? Защо живеем под заплахата от бомби?“, каза той.

В Урмия, близо до границата с Турция и Ирак, жена на име Шахла сподели, че бомбардировките от предишната нощ са били най-силните: „Бях ужасена. Няма къде да се скрия, няма помощ. Бомбардират навсякъде, интернетът е прекъснат. Запасяваме се с храни“, поясни тя.

Според нея, и други иранци съобщават, че все още имат храна и медикаменти в магазините, но съществува страх, че запасите скоро ще свършат, поради което хората започват да купуват допълнително.

В Бушехр, където се намира единствената атомна електроцентрала в Иран, възрастна жена съобщи за страх, че може никога да не види децата си, живеещи в чужбина. „Децата ми ме търсят, но интернетът престава да работи. Страхувам се, много се страхувам, че може да не ги видя отново, и че мога да загина от бомбите“, каза 80-годишната Фатеме. (БТА)

(Превод от английски: Елена Инджева)

Източник БТА
За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук