Европейската комисия е готова да засили подкрепата за първата досега изследователска програма на ЕС в областта на отбраната, като предлага повече финансови средства за разработката на ново военно оборудване в най-ранен стадий след години на правителствени съкращения на разходите. Това обяви високопоставен служител на Евросъюза.
След една пилотна инвестиция от 90 млн. евро от общия бюджет на ЕС през 20172019г., Еврокомисията предлага 500 млн. евро за периода 2019-2020, след което сумата може да достигне 1,5 млрд. евро годишно след 2021г., заяви пред Ройтерс еврокомисарят за индустрията Елжбета Бенковска.
„Европейските граждани гледат на сигурността като на първото нещо, което Европа трябва да им даде, така че е време да се предложи това”, каза тя в интервю.
С напускането на Великобритания една от водещите военни сили в ЕС, идеите за обща европейска отбрана набират скорост на фона на ислямистките атаки в Западна Европа. Европейците са обезпокоени също и относно ангажимента на САЩ към НАТО при президента Доналд Тръмп.
Според предложението най-малко три фирми и две страни членки ще трябва да предложат общ проект, за да може той да има право да получи финансиране от бюджета на ЕС. Ако бъде одобрен от правителствата и от Европейския парламент, бюджетът на ЕС ще покрие 20% от разходите за създаване на прототипи, каза Бенковска.
„Прототипната фаза е най-рисковата и е много важно да има поощрения от европейския бюджет за подготовка на общи проекти. Създаването на европейски дрон често се цитира като пример как финансирането от ЕС може да помогне на такива проекти „да тръгнат”. Надявма да видя киберпроекти от по-малки фирми и иновативни стартъпи”, добави тя.
Желанието й е преговорите и законодателната работа между Еврокомисията, страните членки и Европарламента да бъде финализирано до края на 2018 г. Факторът брекзит В Брюксел политическата столица на ЕС, се надяват, че това може да преобърне течението след Брекзита безпрецедентна спънка в 60годишната история на европейската интеграция, като се тръгне към потясно сътрудничество в отбраната и сигурността, което Лондон от дълго време блокираше. ЕС, в който повечето правителства са и съюзници в НАТО, бе подложен също на засилен натиск от Тръмп, който миналия месец нахока европейците, че не харчат достатъчно за собствената си отбрана. Бенковска каза, че усилията за поощряване на пошироко сътрудничество в сферата на сигурността и отбраната, са започнали преди две години, но призна, че опасенията на Европа относно политиката на Тръмп й дават допълнителен импулс:
„Всички тези процеси, протичащи в САЩ, ще направят нашето сътрудничество в Европапосилно. Ние ще си сътрудничим потясно в Европейския съюз. Онова, което искаме да постигнем, е да имаме посилна европейска отбрана и посилна НАТО.”
Руското анексиране на Крим от Украйна през 2014г. и последвалата подкрепа на Москва за бунтовниците, сражаващи се срещу войските на Киев в индустриалната източна част на бившата съветска република, допълнително засилват опасенията на ЕС за сигурността. ЕС изчислява, че губи до 100 млрд. евро годишно заради дублиране, което има за резултат много по-малки военни способности от тези на САЩ.
Дългите години на отбранителни съкращения още повече влошават ситуацията, като се има предвид и че националните правителства ревниво защитават своите собствени фирми.
За в бъдеще Бенковска замисля общ европейски отбранителен фонд за съвместни покупки през 2012г., макар че, според нея, решение по въпроса още не е взето. Италия е привърженик на емитирането на еврооблигации, както и на изключването на някои видове (военни) разходи от лимитите на бюджетните дефицити. Германия, обаче, която е най-голямата икономика и ключова сила в ЕС, е против подобни подходи.
Габриела Бачинска и Робин Емън, Ройтерс
