Глобалното предлагане на петрол ще се свие, което ще засили опасенията за рязко покачване на инфлацията, след като групата държави от ОПЕК+ обяви най-голямото си намаление на доставките от 2020 г. насам преди ембаргото на Европейския съюз върху руската енергия, пише агенция „Ройтерс“.
Този ход задълбочи дипломатическия разрив между подкрепяния от Саудитска Арабия блок и западните държави, които се притесняват, че по-високите цени на енергията ще навредят на крехката световна икономика и ще попречат на усилията да се лиши Москва от приходите от петрол след руската инвазия в Украйна.
Световните фючърси на суровия петрол скочиха тази седмица, връщайки се към триседмични върхове, след като Организацията на страните износителки на петрол и техните съюзници, включително Русия, в сряда се споразумяха да намалят добива с 2 млн. барела на ден точно преди пика на зимния сезон.
Това вероятно ще доведе до повишаване на спот цените, особено на петрола от Близкия изток, който задоволява около две трети от търсенето в Азия, заявиха участници от индустрията, като добавиха и опасения за инфлацията, тъй като правителствата от Япония до Индия се борят с нарастващите разходи за живот, докато в Европа се очаква да се изгаря повече петрол, за да се замени руският газ тази зима.
„Притеснени сме от възобновяването увеличението на международните цени на петрола, които показаха известни признаци на успокояване от второто тримесечие насам“, заяви пред „Ройтерс“ говорител на SK Energy, най-голямата рафинерия в Южна Корея.
Друг източник от южнокорейската рафинерия заяви, че намаляването на доставките може да доведе до връщане на цените до нивата, наблюдавани през второто тримесечие.
В Южна Корея, четвъртата по големина икономика в Азия и производствен център, се наблюдава рязък скок на разходите поради нарастващите цени на суровините.
През март цената на сорта Брент достигна 139,13 долара за барел, което е най-високата стойност от 2008 г. насам, след като войната в Украйна породи опасения за загуба на руски петролни доставки.
Съкращенията
Министърът на енергетиката на Саудитска Арабия Салман ибн Абдулазиз заяви, че реалното съкращение на доставките ще бъде около 1 млн. до 1,1 млн. барела дневно, което е отговор на нарастващите глобални лихвени проценти и отслабващата световна икономика.
Този ход предизвика остра реакция от страна на Вашингтон, който разкритикува сделката на ОПЕК+ като недалновидна. Белият дом заяви, че президентът Джо Байдън ще продължи да преценява дали да освободи допълнителни стратегически запаси от петрол, за да намали цените.
„Саудитска Арабия, ОАЕ (Обединените арабски емирства) и Кувейт вероятно ще поемат по-голямата част от тежестта на съкращенията“, заяви Тилак Доши, управляващ директор на Doshi Consulting, който преди това е работил в Saudi Aramco.
„Това е шамар в лицето на Байдън от страна на ОПЕК+“, каза той и добави, че връзките между Русия и Саудитска Арабия изглеждат все по-тесни.
Съкращенията на ОПЕК+ засилват опасенията за предлагането, тъй като санкциите на Европейския съюз върху руския суров петрол и петролни продукти влизат в сила съответно през декември и февруари, което накара Morgan Stanley да повиши прогнозите за цените на петрола.
Участниците в сектора оценяват загубата на руски суров петрол на между 1 и 2 млн. барела дневно в зависимост от това как Москва ще реагира на ограниченията на цените на руския петрол, наложени от Г-7. Тази политика има за цел да гарантира, че руският петрол ще продължи да постъпва в развиващите се икономики, но на по-ниски цени, за да се намалят приходите на Москва.
„Пазарът все още подценява действителните загуби“, каза базиран в Сингапур търговец на суров петрол, който отказа да бъде назован поради политиката на компанията.
Ходът на ОПЕК+ предизвика предупреждения от страна на внасящите петрол развиващи се пазари, някои от които станаха особено уязвими към ценови шокове на фона на неотдавнашните глобални проблеми с доставките.
Шри Ланка се бори с най-тежката си икономическа криза след обявяването на независимост от Великобритания през 1948 г., като валутата ѝ рязко поевтиня, инфлацията се разрасна и има остър недостиг на долари за заплащане на вноса на храни, горива и лекарства от първа необходимост.
Президентът на Шри Ланка предупреди, че ще трябва да плаща още повече за гориво, тъй като по-богатите страни се запасяват за собствените си нужди.
„Това не е проблем само за нас, а и за няколко други южноазиатски държави“, заяви той пред парламента в четвъртък. „Глобалната инфлация ще засегне всички нас през следващата година.“
Още икономически новини – четете тук.
