В много отношения НАТО, която ще навърши 70 години през 2019 г., намери нова цел за себе си след повторното идентифициране на Русия като заплаха. След като Москва анексира Крим през 2014 г., 29-те членки на Алианса засилиха военните си учения и разполагането на войски по северния и източния фланг. Въпреки оплакванията на Тръмп, повечето държави увеличиха разходите си за отбрана въпреки че малко от тях изпълняват задължението делът им да е 2% от БВП.
В същото време избирането на Тръмп провокира нещо, което може да се нарече екзистенциална криза. Едва ли може очакванията за провеждащата се среща в Брюксел да са по-ниски. Лидерите на държавите от НАТО най-вероятно ще са успокоени ако форумът не е тотална катастрофа.
В своя реч миналата година Тръмп опустоши лидерите на държавите в НАТО заради разходите им за отбрана, същевременно обаче не успя да потвърди Член 5 – клаузата за взаимна защита. След като въпросите на търговията и други належащи проблеми доминираха на заседанието на Г-7 в Канада миналия месец, очакванията за срещата на НАТО са дори по-лоши.
Ако НАТО иска да избегне задълбочаващи се кризи, членките на Алианса трябва да се справят с дипломатически опасности като предстоящата среща Тръмп-Путин във Финландия. Трябва да бъдат обсъдени и ангажиментите на държавите за инвестиции във военна техника и инфраструктура. Това се отнася главно за Германия.
За да се защити в истинския смисъл на думата обаче, НАТО ще трябва да работи върху гъвкавостта си и способността си да се справя с проблеми, застрашаващи националната сигурност на отделните държави. А това са много по-сложни въпроси, отколкото онези заради които организацията е създадена първоначално.
Неделните новини, че жена е загинала след излагане на същото вещество, което беше използвано за нападението над бившия руски шпионин Сергей Скрипал са само малко напомняне за сериозността и неконвенционалността на новите заплахи. Към тях може да бъдат причислени и кибератаките на Москва, както и отравянето в Солсбъри.
Все по-популярно става мнението, че НАТО се нуждае от ревизия на Член 5, който страните-членки могат да задействат, когато са изправени пред подобни неконвенционални заплахи. Подобна стъпка би била ясен сигнал към Москва, че Западът е много сериозен в намерението си да се противопоставя на враждебни действия.
Наложените финансови санкции срещу свързани с Кремъл инвестиции на Запад вече предоставят възможност на страните от НАТО да оказват отпор. До момента подобни стъпки се правят предимно ад хок, но със сигурност общият подход би довел до по-добри резултати.
Същото се отнася до сътрудничеството в областта на отбраната и по-точно до командването и контрола. От 2014 г. насам НАТО е свършила добра работа в координирането на мащабни учения и внедряването на войски особено в Източна и Югоизточна Европа. Там има разположени предимно американски, френски, британски, германски и канадски военни части главно в Балтийските страни и Полша. Истината е обаче, че при вероятна атака те ще имат нужда от много по-стегнато командване.
По време на Студената война върховният командир на НАТО за САЩ и Европа имаше много по-големи правомощия. От тогава отделните държави са привлекли към себе си много повече право на глас за това как се разполагат и движат войските им. Ако това се промени, всеки конфликт, който заплашва да всее хаос, би дал ясен сигнал на Москва, че НАТО приема отбраната сериозно.
Същото би свършило и подобряването на отбранителната инфраструктура на континента. В навечерието на срещата на НАТО Великобритания излезе с предложението Германия да подобри мостовете и железопътната си инфраструктура, за да има възможност по тях да преминават войници и военна техника. Последните учения на Алианса демонстрират, че от това има нужда.
Като се имат предвид опитите на Москва да създаде кампании за дезинформация и политическа манипулация, би имало смисъл да се създаде единен хъб на НАТО за предаване на стратегически съобщения. Вече съществува Стратегически информационен център в Латвия, но той възприема формата по-скоро на мозъчен тръст, отколкото на център за координация и контрол с останалите държави.
Подобна структура би могла да работи съвместно с ЕС и други организации, за да засича и отблъсква злонамерените руски действия, както и да координира различните военни учения по по-смислен начин.
Въпреки всичко Тръмп доказа, че най-голямата опасност за НАТО се крие в политиките на отделните страни-членки. Ако Европа и Северна Америка не могат да постигнат политически консенсус и не могат да се изправят заедно срещу особените политики и политици (със или без намесата на Русия), тогава запазването на единността в организацията би било дори по-трудно.
Това е най-голямото предизвикателство пред днешната среща. Факт е че Тръмп и останалите лидери теглят в различни посоки. Въпросът е дали въпреки това те все още могат да намерят обща кауза, за която да се борят. Ако това се окаже невъзможно, НАТО, както и отделните европейски лидери, ще трябва да се примирят с несигурното бъдеще на общия фронт в лицето на организацията, която ги защитаваше близо 70 години.
