Трети ден протести в Букурещ
Протест в Букурещ/ Снимка: БТА

Какво се случва в Румъния, след като предполагаема руска хибридна атака накара Конституционния съд на Румъния да отмени президентските избори? Самата отмяна на избори между два тура на гласуване е огромна стъпка, но Конституционният съд на Румъния реши, че е от съществено значение за защита на демокрацията от чуждестранни атаки.

Ходът на съда да анулира румънските президентски избори хвърли страната в смут и не е ясно до къде ще доведе този катаклизъм.

POLITICO обобщава какво се крие зад изключителната демократическа криза, която обхваща една от най-важните източноевропейски страни-членки на ЕС и НАТО.

Какво се случи до момента?

Тази неделя румънците трябваше да гласуват на втория тур на президентските избори. Двама кандидати достигнаха до балотаж: дясноцентристкият кмет на малък град Елена Ласкони и Калин Джорджеску, крайнодесен независим кандидат, който беше катапултиран от абсолютно неизвестен до начело в първия тур на гласуването.

В петък Конституционният съд на Румъния реши, че първият тур на изборите е бил толкова силно опорочен от предполагаема руска намеса с цел за повлияване на резултата, че целият процес трябва да бъде отменен и да започне отново.

Румънският президент Клаус Йоханис беше принуден да удължи мандата си,  кандидатите за президент се опитват да се прегрупират и да се подготвят отново да проведат своите скъпи кампании, а милиони избиратели се чудят дали изобщо могат да имат доверие на процеса.

Все още не е определена дата за новите гласувания, но това ще трябва да се случи скоро.

Как се стигна до тук?

Само преди месец Джорджеску беше почти неизвестен, дори в собствената си страна, без партийна подкрепа и с нисък авторитет в традиционните медии.

Всичко това се промени в последните две седмици преди първия тур на президентските избори, който се проведе на 24 ноември. Около 25 000 акаунта в TikTok, подкрепящи Джорджеску, избухнаха в действие, което според румънските анализатори е координиран опит да се насочат изборите в негова полза.

Президентът Йоханис, който произхожда от друга дясноцентристка партия, получи доказателства от румънските тайни разузнавателни служби, разкриващи че както държавни служители, така и цивилни хора са се намесили в изборите. Той посочи Русия като отговорна за поредицата от агресивни хибридни атаки. Съединените щати потвърдиха заключенията за руско участие.

Действайки въз основа на разузнавателните данни, Йоханис разсекрети секретни файлове, в които се твърди, че Джорджеску незаконно се е възползвал от обширна предизборна реклама през периоди, когато предизборната кампания е била забранена. В документите се твърди, че кампанията му е получила чуждестранна финансова подкрепа, въпреки факта, че той декларира, че не е похарчил нищо за нея.

Конституционният съд беше залят от вълна от искания за анулиране на изборите след публикуването на разсекретените доклади на разузнаването. В петък следобед съдът се съгласи с исканията.

Информацията, „кампанията е била незаконно подкрепена извън Румъния“, доведе Йоханис до заключението, че „Имаме работа с въпрос на националната сигурност“, каза президентът в телевизионно обръщение в петък вечерта.

Какво е заложено?

В Румъния тези избори се възприемаха като битка между Изтока и Запада. В страна, в която спомените за бруталната комунистическа диктатура са все още ярки, изборът за много избиратели изглеждаше екзистенциален.

Проевропейският кандидат Ласкони се радваше на подкрепа от центристките традиционни партии, докато Джорджеску беше подкрепен от три крайнодесни групи, две от които наскоро влязоха в парламента.

Той има притеснителни позиции относно НАТО и ЕС  и е силно критичен към участието на Румъния и в двете. Това породи страхове, че той ще разкъса западните съюзи на страната и ще се обърне към Москва.  Джорджеску похвали руския президент Владимир Путин като лидер и патриот и обеща да прекрати цялата румънска помощ за съседна Украйна – нещо, което би било масивна стъпка в критичен момент за Киев.

Въпреки това милиони румънци бяха привлечени от традиционалистката кампания на Джорджеску и бяха готови да гласуват за него на балотажа в неделя срещу Ласкони. След като демонстрира вярата си в традиционните семейни структури и своята румънска православна вяра, той спечели повече от 2,1 милиона гласа на първия тур, когато се състезаваше със седем други кандидати за президент.

Сега Джорджеску твърди, че е жертва на заговор на политическия елит да го държи далеч от властта и да осуети волята на народа. Той сравни отношението към него с това на управляващия елит в САЩ към Доналд Тръмп.

Дори неговият основен опонент Ласкони осъди решението на съда, заявявайки, че демокрацията в Румъния е „потъпкана“ от държавата. Джорджеску използва същата фраза.

Рискът в решението на съда е голяма част от румънските гласоподаватели да загубят доверие в политическата система на страната. Докато централната част на Букурещ изхлеждаше спокойна в петък вечерта, по улиците имаше засилено полицейско присъствие. Балотажът привлече публични демонстрации от хиляди хора през последните дни.

Какво предстои?

Джорджеску съобщи, че ще подаде жалба до Върховния съд на Румъния, но няма ясен правен път за отмяна на решението на Конституционния съд. Той все още не е казал дали възнамерява да се кандидатира отново на нови избори.

На 1 декември румънските избиратели избраха нов парламент. Следващата седмица широка коалиция, съставена от четири партии, ще състави правителство, което ще работи по организирането на новите президентски избори.

Коалицията ще посочи министър-председател, който ще бъде одобрен от действащия президент. Мандатът на Йоханис трябваше да приключи на 21 декември, но той заяви, че ще остане на власт, докато наследникът му не положи клетва.

Междувременно, полицейските органите са започнали разследване на кибератаките срещу изборната инфраструктура, които са подробно описани в разсекретените разузнавателни файлове. Това е третото разследване, започнато от румънските прокурори, след като главният прокурор започна други две, разглеждащи корупция на избирателите, измами с компютърни системи и пране на пари от предизборна кампания за най-малко 1 милион евро.

TikTok също попадна под обстрел на ниво ЕС. Европейския парламент призова за разпити относно модерирането на съдържанието на платформата по време на първичните президентски избори и след като Европейската комисия нареди да се запазят данните за румънските избори. TikTok наистина затвори три кампании за влияние след първия тур на анкетата.

Има и призиви Конституционният съд да отмени и парламентарните избори, които се проведоха между двата тура на президентската надпревара. Някои партии посочват факта, че гласуването е проведено по време на същите хибридни атаки, които предизвикаха решението за анулиране в петък.

*Източник: Политико

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук