Тези избори предизвикаха някои проблем – станахме свидетели на опити отвън да се повлияе на изборните резултати. След изборите темата беше бързо затворена, но проблемите остават. Това каза президентът Румен Радев в обръщение, в което изложи мотивите си за ограничаване на избирателните права на българите, живеещи в чужбина. По думите му, се правят систематични опити за чуждо влияние върху политическия живот в България.
Неотдавна министерството на правосъдието предложи законови поправки, които въвеждат три месеца уседналост при гласуване на парламентарни и президентски избори. Проектът беше оттеглен, тъй като предизвика напрежение.
Оглавяващият законодателната дирекция в министерството, който беше уволнен,каза, че изискването за тримесечна уседналост е включено в проекта по настояване на Президентството. В крайна сметка, Румен Радев си призна, че той стои зад предложението за промени и обясни, действията си с опасения, че посредством опити за намеса в изборите у нас, се засяга суверенитетът на България.
Според Радев проблемът може да бъде решен само със закони, които гарантират както конституционните права на българските граждани, така и сигурността и независимостта на страната.
Междувременно държавният глава поиска от ЦИК данни за гласуването на българите в чужбина от 2009-та досега.
Разбира се, няма лошо, че президентът се грижи за национланата сигурност на страната. Това му е работата. Проблемът е в начина, по който го прави. Някак нескопосано, „под прикритие“, неофициално. А това оставя горчивото усещане, че нещо не на ред. Припомняме на Румен Радев, че обичайната практика включва мотивите да се съобщят преди представянето на проекта. „Антефактум“ се казва и кой е авторът на предложението и той евентуално понася критиката към това, което е внесъл.
В случая с измененията за т.нар. „уседналост“, нещата се случиха наобратно – първо се появи проект, след това шефът на законодателната дирекция „отпра пешкира“ и накрая Радев си призна, че той предложил промените.
