Президентът Румен Радев ще разсекрети и втората стенограма от Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) по темата КТБ, провел се на 14 юли 2014 г., информират от администрацията му.
Първото заседание – от 29 юни същата година вече стана известно, като експерти и медии продължават да анализират фактите и премълчаното от тези разговори.
В Държавната комисия по сигурността на информацията върви процедура за премахване на грифа „поверително“ към документа. Самият той ще бъде прочистен и де факто отворен, но като цензуриран варирант.
Датата на публикация предстои да бъде обявена.
Сайтът „Биволъ“, който вече осъди президента за отказ да открие стенограмата за кризата на КТБ и така предизвика даване на гласност на срещите при президента за КТБ през юни и юли 2014 г., съобщава, че този път отново съди президентската институция конкретно за цензурата върху първата стенограма.
В тази стенограма, оказа се, са скрити имена на банки и институции, както и числа, показателни за финансовото състояние на банките.
В началото на текущия месец в тв интервю Радев обяви, че няма да обжалва решението на съда, с което от него се иска да отвори първоначално обявения като поверителен документ и задвижи процедура за декласифициране, т.е. за вече споменатото премахване на грифа „поверително“.
Именно на основание на този гриф „секретно“, първоначално от президентството отказаха да разсекретят втората стенограмата от 14 юли 2014 г., акт, който беше поискан от журналиста от телевизия Би Ай Ти Илия Вълков и адвокат Александър Кашъмов.
Административен съд – София град отмени решението на „Дондуков” 2 да не разсекрети документа и върна преписката за ново произнасяне с мотивите, че от президентството, в разрез със закона, не са посочили на какво основание е отказът.
Съдът не прие тезата на президента, че втората стенограма съдържа класифицирана информация.
Магистратите препоръчаха държавният глава „да прецени възможността за предоставяне на частичен достъп до търсената информация, като независимо дали ще предостави или ще откаже достъп до исканата информация, следва да изложи мотиви“.
В специално интервю за ДЕБАТИ.бг на 15 юли, ден след огласяването на първата стенограма, депутатът Румен Гечев от БСП, участник в разговорите на 14 юли 2014-а в президенството, информира, че тогава е било предложено данъкоплатците да поемат разходите по изплащането на всички влогове в КТБ.
„На 14 юли въпросът за „банковата ваканция“ вече беше приключил и бяха обсъждани други вариант за съдбата на КТБ.
Това е трябвало да стане, според свидетлските информации, съгласно европейските практики, защото няма банка по света, която да остави цялата сметка за фалита й да бъде платена от вложителите. Имаше предложение от представители на една политическа сила държавата да поеме цялата сметка за банкрута на КТБ, която беше в размер на почти 4,5 млрд. лв.”, пояснява народният представител.
