Британският мозъчен тръст за отбрана и сигурност RUSI анализира Договора за добросъседство, подписан на 1 август, между България и Македония.
София и Скопие заровиха томахавките, точно в момент, в който България се подготвя за председателството си на ЕС от януари 2018г.
Въпреки това, старите вражди между двете държави и войната за името на Македония с Гърция, могат да навредят на желанието на Скопие да се присъедини към ЕС и НАТО.
През януари 2018-та, България ще поеме ротационното председателство на ЕС за първи път, откакто се присъедини към общността през 2007г.
Заради желанието на Великобритания да напусне ЕС, председателството се измести с 6 месеца, а европейското бъдеще на Западните Балкани ще е един от основните приоритети на София.
С подписването на Договора за добросъседство между България и Македония на 1 август, изглежда, че София вече започва да работи по този приоритет.
Споразумението беше приветствано от Европа като „исторически напредък”. Най-голямата опозиционна партия в Скопие – ВМРО-ДПМНЕ, която ръководеше Македония от десетилетие, отхвърли сделката, защото „условията подкопават идентичността на страната”. Тоест, ако правителството в Македония се смени, съществува риск от изпълнението на споразумението.
През 2001г. Македония беше единствената държава от Западните Балкани, която подписа Споразумението за стабилизиране и асоцииране с ЕС.
Въпреки това, пътят й към Европа и НАТО е осеян с препятствия, например, спорът за името с Гърция.
За България „македонският въпрос” не е чак такъв проблем, но София няколко пъти упражни своето влияние, подобно на Гърция, да блокира членството на Македония в ЕС и НАТО.
През последните две десетилетия, отношенията между България и Македония се люшкат между любовта и омразата. Независимо, че София бе първата, която призна независимостта на Скопие от Югославия през 1992г., тя продължава да отрича съществуването на македонски език и народ.
В допълнение, след като България се присъедини към европейското семейство, стотици хиляди македонци поискаха българско гражданство и сега се радват на същите права като останалите европейци.
Споразумението предполага, че и двете страни са направили някакъв компромис. Съществуването на македонския език вече, като че ли, не е проблем за българите и това е записано под чл. 14.
Освен това македонските власти обещаха да не се намесват във вътрешните проблеми на България, като например правата на малцинствените македонци (член 11/5).
На Договора може да се гледа като стъпка напред в разрешаването на двустранните проблеми. Пътят обаче няма да е лек. Предвидено е създаването на комисия от експерти, които да приложат „научен подход” при представянето на исторически събития. И това е доста притеснително.
Комисията трябва да дава годишен отчет и на двете правителства за своята работа, но това лесно може да се превърне в повод за скандал. Различният прочит на историческите събития, независимо от научния подход, може да повлияе неблагоприятно на същността на споразумението и на необходимите икономически и транспортни проекти, като например трансграничните влакови връзки и магистралите.
На теория, споразумението може да позволи на България допълнително да забави членството на Македония в ЕС и НАТО, ако сметне, че някои член на Договора не е добре изпълнен.
Имайки предвид това, трябва да отбележим, че на Скопие може да се наложи да направи повече отстъпки при изпълнението на споразумението със София.
В името на истината трябва да споменем и сходния договор, който Македония и Гърция подписаха през 1995г. Тогава Атина обеща, че няма да блокира присъединяването на Скопие към международните организации. Резултатът обаче е различен.
Независимо от всичко, не трябва да подценяваме Балканите. Ако всичко върви по план, по време на председателството си на ЕС, София може да подкрепи Македония по пътя й към ЕС.
ЕК ще поиска преговорите с Македония да започнат отново и България ще има възможността да лобира това да се случи.
Всъщност, споразумението показва, че новото правителство в Скопие, водено от премиера Зоран Заев, има готовност да взима тежки решения и компромиси.
