Русия изпада в международна изолация

Президентът на САЩ Джо Байдън заяви в обръщението си от Белия дом снощи, че все още има време чрез дипломация да се предотврати „най-лошият сценарий“ на кървава пълномащабна руска инвазия в Украйна.

„Няма съмнение, че Русия е агресор, така че ние сме наясно с предизвикателствата, пред които сме изправени“, каза Байдън.

„Въпреки това все още има време да се предотврати най-лошият сценарий, който ще донесе неописуеми страдания на милиони хора, ако се действа според предложенията на дипломацията“.

САЩ ще продължат да доставят на Украйна „отбранителни“ оръжия срещу руското нахлуване и ще разположат повече американски войски за подсилване на съюзниците на НАТО в Източна Европа.

„Разреших допълнително придвижване на американски сили и оборудване, които вече са разположени в Европа, за укрепване на нашите балтийски съюзници – Естония, Латвия и Литва“, заяви Байдън.

„Нека бъда ясен, това са изцяло отбранителни действия от наша страна.“

Байдън анонсира и така наречения „първи транш“ от санкции срещу Русия, включително стъпки за лишаване на страната от финансиране.

„Въвеждаме санкции по отношение на държавния дълг на Русия. Това означава, че отрязахме руското правителство от западното финансиране“, заяви Байдън.

Мерките ще бъдат насочени както срещу финансовите институции, така и срещу руския „елит“, заяви американският лидер.

„Това е началото на руското нахлуване в Украйна“, заяви Байдън, визирайки заявените планове на руския президент Владимир Путин да изпрати войски дълбоко в региона на Донбас.

Великобритания не изключва по-строги антируски санкции

Обединеното кралство не изключва възможността за нови санкции срещу Русия, ако конфликтът в Украйна ескалира. Това предупреждение отправи британският външен министър Лиз Тръс. Тя увери, че Лондон разполага с „дълъг списък“ на хора, близки до руското ръководство, за които се твърди, че са замесени в подобни действия.

„Неведнъж ние и нашите съюзници сме заявявали, че всяко по-нататъшно нахлуване ще доведе до тежки последици. Сега Русия е решила да остави дипломацията настрана и ние имаме моралното право да покажем солидарност с Украйна и да демонстрираме, че когато казваме нещо, го мислим сериозно“, пише Тръс в колона, публикувана днес във в. „Таймс“.

„Наложихме най-строгия си режим на санкции срещу Русия. Нищо не може да бъде изключено. Първата вълна [на ограниченията] е насочена към лица и компании, които са най-близо до Кремъл“, обясни ръководителят на британското министерство на външните работи.

Вчера Борис Джонсън обяви, че Лондон ще замрази активите на банка „Россия“, „Промсвязбанк“, „Индустриална спестовна каса“, „Генбанк“ и Черноморската банка за развитие. На Генадий Тимченко и Борис и Игор Ротенберг бяха наложени лични санкции. След това Джонсън беше критикуван както от съпартийци от Консервативната партия, така и от опозицията, че е приложил твърде меки санкции спрямо Русия.

Тръс увери, че британското правителство „има дълъг списък на онези, които са съучастници в действията на руското ръководство“. Министърът повтори, че Лондон ще наложи санкции срещу руските депутати, които са гласували за признаване на независимостта на Донецката и Луганската народна република (ДНР и ЛНР), и ще забрани всякакъв бизнес с тези територии. В случай на ескалация тя заплаши да наложи забрана за износ на високотехнологични продукти за Русия, да наложи санкции върху руския държавен дълг и търговия в опит да се изолира Русия от световната икономика.

Канада, Япония и Австралия също с нови санкции срещу Русия

Строги икономически санкции срещу Русия и отделни руски олигарси обявиха държавите от ЕС, Канада, Япония и Австралия.

Канада обяви въвеждането на първоначални санкции срещу Русия. Премиерът Джъстин Трюдо заяви, че мерките са координирани със съюзниците на страната.

Той посочи, че на канадците се забранява да имат финансови отношения с двете сепаратистки републики в Източна Украйна, както и да изкупуват руски държавен дълг.

На руските депутати, гласували в подкрепа на признаване на независимостта на републиките, също ще бъдат наложени ограничения.

Освен това Отава ще разположи до 460 военни в Латвия.

Санкции наложи и Япония. Според премиера Фумио Кишида те включват забрана за издаване на руски облигации на японска територия и замразяване на активите на определени физически лица. Кишида заяви, че руските действия нарушават украинския суверенитет. Той отправи призив Москва да се върне към обсъжданията на дипломатическа основа. Японският премиер подчерта, че страната му е готова да предприеме допълнителни стъпки, ако ситуацията се влоши.

Наказателни мерки предприема и Австралия. Те се отнасят до руски физически лица, отговорни за действията на Русия срещу Украйна.

Гласове в подкрепа на Путин

От своя страна министерството на външните работи на Русия призова други държави да последват примера ѝ и да признаят бунтовническите режими в Източна Украйна. На фона на масовото и решително осъждане на действията на Русия от страна на Запада все пак се чуха гласове в подкрепа на действията на президента Путин.

До момента само Никарагуа и Сирия заявиха, че подкрепят решението на Москва да признае Донецк и Луганск за независими. Не е ясно дали ще последват примера на Русия да ги признаят. Нито една друга държава не признава за сега самопровъзгласилите се народни републики – въпреки че друг подкрепян от Русия отцепнически регион, Южна Осетия, даде подкрепата си за сепаратистите още през 2015 г.

Комунистическото правителство на Куба обвини Запада, че води „пропагандна война“ срещу Москва.

По-рано този месец Северна Корея призова САЩ да прекратят това, което нарече „враждебна политика за изолиране и отслабване на Русия“.

Иранските медии също до голяма степен симпатизират на действията на Москва в Украйна.

За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини