От космодрума „Восточний“ стартира ракетата носител „Союз-2.1б“ с горна степен „Фрегат“ и автоматичната станция „Луна-25“, която ще бъде първата мисия до естествения спътник на Земята в историята на съвременна Русия, предаде БТА.
Според руската космическа агенция Роскосмос сондата след това ще прекара в тази орбита между три и седем дни, за да избере подходящото място, преди да кацне на Луната в района на южния й полюс.
От Роскосмос очакват „Луна-25“ да осъществи кацане на повърхността на естествения спътник на Земята около 21 август, каза служител на космическата агенция, цитиран от Франс прес.
Предвижда се модулът да се приземи в близост до кратера Богуславски (резервни зони са в кратерите Манзини и Пентланд-А).
Основната задача на „Луна-25“ ще бъде да отработи технологията за меко кацане. При тази мисия за първи път космически апарат ще кацне на Южния полюс на естествения спътник на Земята. Апаратът ще изследва вътрешната структура и проучи природните ресурси, включително водата, както и въздействието върху повърхността на Луната на космическите лъчи и електромагнитната радиация.
На автоматичната станция са инсталирани няколко камери. Те ще заснемат в детайли кацането и панорама на Луната.
Космическият апарат, който ще остане на Луната една година, ще има за задача „да вземе проби и да анализира почвата, и да извърши дългосрочни научни изследвания“, допълват от космическата агенция.
Изстрелването на сондата „Луна-25“ е първата лунна мисия на Москва от 1976 г., когато СССР беше пионер в покоряването на космоса
Изстрелването на „Луна-25“ е първата мисия от новата руска лунна програма, която стартира в момент, когато Роскосмос е лишен от партньорството си със Запада. Подобно на дипломатическата си ориентация, Москва се стреми да развива космическо сътрудничество с Китай.
Амбициите са големи – според руския космически експерт Виталий Егоров това е първият опит на постсъветска Русия да осъществи кацане на апарат на небесно тяло.
Президентът Владимир Путин обеща да продължи руската космическа програма въпреки санкциите, като даде за пример изпращането на първия човек от СССР в космоса през 1961 г., в разгара на ескалиращото напрежение между Изтока и Запада.
Последната съветска мисия до Луната през 1976 г., „Луна-24“ върна на Земята проби от лунната почва.
Космическият сектор е източник на голяма гордост в Русия, след като СССР изстреляха първия спътник – „Спутник“, и изпратиха в околоземна орбита първото животно – кучето Лайка, първия космонавт – Юрий Гагарин, а след това и първата жена – Валентина Терешкова.
СССР обаче бяха победени от САЩ за първия човек на Луната с полета на Нийл Армстронг през юли 1969 г.
Руската космическа програма, която все още до голяма степен разчита на съветски технологии, се бори за иновации и страда от хроничен недостиг на средства, тъй като Москва дава приоритет на военните разходи.
Тя освен това беше белязана от корупционни скандали и няколко неуспешни изстрелвания, като същевременно е изправена пред нарастващата конкуренция от страна на САЩ и Китай, както и на частни инициативи като тези на компания „Спейс Екс“ на милиардера Илон Мъск.
Още международни новини – четете тук