Войната няма как да не свърши до края на месеца. Просто Русия няма ресурс да води дълга война. Защото тя вече фалира. Това е така, защото кредитните агенции оцениха ценните й книжа като “боклук”, т.е на фалирала държава. А лихвената премия, която се дължи по такива книжа е непосилна и невъзможна за плащане. Особено при блокирани валутни резерви.
Още следващите седмици това ще проличи в стартирането на трудно овладяеми икономически, социални и в крайна сметка политически процеси. Доктрината Рейгън пак фалира Русия. Предишният път – заради лошата преценка на съветското ръководство върху способноста на САЩ да влияят дългосрочно на петролните пазари. А сега – на уж многополюсната световна икономика. Но преди СССР достигна в най-добрите си времена до 1/3 от икономиката на САЩ, докато сега Русия е едва 1/15 та, а скоро ще бъде под 1/30та. Няма как при такива диспропорции да се води независима икономическа политика.
Очаквам Путин да се стреми максимално бързо да приключи войната с най-малко политически щети, защото е явно, че върви към политическо самоубийство. Само че са стартирани процеси с дългосрочно пагубно влияние за Русия и руския народ, които няма как да бъдат овладяни, докато той е лице на държавата. В това е трагиката му – вече почти няма полезен ход.
Но Путинската пропаганда продължава са се вихри. И да отслабва стратегически обществата, които са най-податливи на нея и да ги превръща в лесни мишени за прокарване на кремълските интереси.
Тя има много лица: от най-простоватата – приписваща нацистки характер на властта в Украйна за руснаците и освободителен характер (като руско-турската война) за българите; до най-комплексната – с позоваване на американски геополитически анализатори, които винят САЩ и НАТО за войната.
Последните изискват специално внимание.
Първо, в демократичните общества има много школи в обществените науки, произтичащи от различно разбиране за генезиса на социалните процеси: така е в икономиката, социологията, политологията, така е и в геополитиката. Така и в САЩ почти винаги има критици на текущата американската икономическа, социална или геополитика. Сегашните практики водят началото си още от времето на Студената война, когато много такива автори обилно се цитираха в комунистическия лагер като доказателство за “правилната” му политика.
Примерно, теорията за конвергенцията на Питър Сорокин и Джон Гълбрайт.
Няма как да не го знам, след като – нескромно отбелязвам – бях два пъти победител в националния политически конкурс за ученици в последните години на комунизма и познавах тези теории.
Второ, набляга се на авторитетите като източник на истината без да се вниква в конкретния исторически контекст (както примерно в икономиката днес се цитират икономически теории от преди век за съвсем друг тип икономики).
Най-цитираните автори от лагера на претендиращите за “обективност” коментатори са авторитети като Джон Кенън, Джон Миършмир, Джорд Фридман, Ноам Чомски и др.
Само че се пропуска контекста на казаното:
– Кенън е творил в началото на Студената война;
– Фридман (често цитиран за стремежа на САЩ да делят Русия от Германия) също говори за Студената война преди феномена Китай;
– Миършмир принадлежи към школата на офанзивния реализъм, който разглежда геополитиката като сфери на влияние, резултатни на моментните възможности на великите сили (понеже Русия вече не е слаба както през 90те, ерго има право на своето в защита на интересите си);
– Чомски е знаме на левите от половин век и винаги е критикувал САЩ като по същество империалистическа сила от гледна точка на левите пацифистки мислители и т.н.
Трето, в крайна сметка обаче приемайки – на база техните идеи – войната на Русия в Украйна за справедлива означава да хвърлим в кошчето международния правов ред и ценностите, на които той се базира – хартата на ООН, Хелзинския процес, договорите между Запада и Русия след 1990 г. и т.н. И да откажем правото на народите на самоопределение.
И да си признаем, че всъщност метапричината за нашето оправдание на войната е омразата към САЩ и тяхната доминираща роля в днешния свят.
На генезиса на тази омраза ще е посветен следващият ми пост.
Текстът е публикуван във facebook профила на автора, заглавието е на Дебати.бг
