Видимата част на айсберга е агресията срещу Украйна. Но в дълбините руският леден колос се пропуква – бившите му съюзници се откъсват един по един. Накрая ще останат само Иран и Северна Корея, смята Иван Преображенски.
Арменският министър-председател Никол Пашинян заяви, че членството на страната му в Организацията на Договора за колективна сигурност фактически е замразено. Узбекистан пък седмица по-рано де факто обяви, че се присъединява към западните санкции срещу Русия. Но фона на временните успехи във войната срещу Украйна Кремъл продължава да сдава позиции в постсъветското пространство.
Как Русия губи съюзници
Кремъл манипулира умело общественото мнение не само в Русия. В последно време една от основните теми в медиите и в политическите дискусии са неуспехите на Украйна на фронта, където тя, заради продължителното забавяне на помощта от САЩ и отчасти от ЕС, в края на миналата година бе принудена да премине в отбрана, а неотдавна загуби и Авдеевка.
Фронтовете на Кремъл обаче са повече от един. Видимата част на айсберга е агресията срещу Украйна. Но в дълбините руският леден колос се пропуква – бившите му съюзници се откъсват от него един по един. Ярък пример е ситуацията в Армения, която показва, че реално Русия не увеличава влиянието си, а го губи. Концентрирайки усилията си на главния фронт, тя продължава да оголва тила си. Сред съюзниците ѝ са останали само тези, които могат да ѝ продават оръжие – другите отношения са загубили всякаква стойност за Кремъл.
И така – Армения, по думите на премиера Пашинян, в крайна сметка фактически прекратява членството си в Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), която така и не ѝ помогна по време на двете последни кратки карабахски войни. И сега не ѝ помага, независимо от редовните стълкновения по границата с Азербайджан.
Разочарованието на арменците е очевидно. Те не се отказват от руското покровителство от добро – просто стана ясно, че Русия, дори и да иска, няма ресурсите да защити бившия си съюзник.
Другата новина, освен излизането на Армения от ОДКС, е решението на Узбекистан де факто да се присъедини към наложените на Русия западни санкции. Узбекският парламент наскоро прие на първо четене законопроект, който ще забрани банковите операции в страната за санкционирани физически и юридически лица – тоест, за хилядите руснаци, които са в американските и европейските санкционни списъци. Вероятната причина за законопроекта: Узбекистан очевидно се опасява от вторични санкции от страна на САЩ и ЕС. Подобни мерки, макар и в по-мека форма, бяха въведени и в Казахстан.
Изглежда, че само допреди няколко години сътрудничеството с Русия е било толкова важно за държавите от Централна Азия, че те със сигурност биха предпочели да се скрият под нейния чадър за сигурност. Ако не за държавите като цяло, то поне за представителите на едрия бизнес и за чиновничеството. Но тази схема вече не работи. Узбекистан не успя да спаси от санкциите дори и най-богатия си и известен сънародник – милиардера Алишер Усманов. Тоест, не просто дребен бизнесмен, а човек, за когото злите езици говорят, че в миналото може да е служил като лондонска, берлинска и московска „касичка“ за корумпирания узбекски елит.
Путин няма да успее да си върне изгубеното
Всичко изброено дотук е ясен признак за стремителния разпад на това, което е прието да бъде наричано постсъветско пространство. Това пространство вече много пъти е било „погребвано“, но сега става дума за края на съществуването му като общност, в която традиционно доминира Русия.
Независимо от положението на руско-украинския фронт, дори агресията на Кремъл да постигне частичен успех, Владимир Путин няма да успее да обърне промените в Кавказ и Централна Азия. Той е толкова фиксиран в омразата си към Украйна заради опита ѝ да се измъкне от неговия контрол, че в хода на войната загуби всички други съюзници от състава на някогашния СССР. Но както е известно – празно място не остава: ролята на Кремъл ще бъде поета от Китай, Турция, САЩ или ЕС – в зависимост от степента на техните усилия.
Така че ако има следваща война на Русия срещу останалия свят, тя дори не би могла да разчита на неутралитета на своите съседи. Иран и Северна Корея са единствените приятели на Путин, но само дотогава, докато той има с какво да плаща за това приятелство, купувайки любовта на диктаторите заедно със снарядите и ракетите.
Текстът е публикуван в „Дойче Веле“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук
